Някога, някога
Някога, някога,
толкова някога,
колкото девет лета,
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
Беше наистина
толкова истинска,
колкото може да е
слънцето весело,
старата есен,
старото тъжно небе.
Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни -
изгряваха вредом звезди.
Странно тържествена, жертвена, женствена
беше земята под нас-
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.
Може би времето, може би временно, може би от възрастта -
няма ни улички,
няма ни думички,
няма я в нас любовта.
Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще ни боли.
Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?
Някога, някога
толкова някога,
колкото девет лета,
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта....
Недялко Йорданов 1967
Щепси, ти май имаш много силно излъчване във вид на биотокове!!! Цял ден си мислех, че точно това стихотворение искам да постна тук.
Сега се чудя дали в мислите си не съм уловила твоята вълна или решението си е било лично мое...
Обожавам това стихотворение, както и цялостното творчество на Недялко Йорданов, чиято любовна лирика е най-прекрасното, нежно и вълнуващо нещо в рими, написано за любовта.
Сигурно всички знаят, но аз да си кажа... Това стихотворение е познато и в музикален вариант. Особено ми харесва в изпълнение на Георги Минчев. Когато стана по-свободна, ще кача песничката на някой сървър, за да я чуете :))
Еми Поли начи тогаз мисля, че хич няма да е зле да се заемем със споделянето на любимите ни негови произведения
За песничката знам,че музиката е на Недялко Йорданов, Хайгашод Агасян и Борис Карадимчев.
А за вълните и биотоковете - Тони пръв се сети за това стихво, просто не сещахме за целия текст и главно затова го постнах
, но ето причина да продължим ... 