Нощ през юли
Тази нощ
като сластна димна завеса
се стели
по уморените,
луди от любов треви,
в които щурците,
дрогирани от болката им
са занемели -
защо ли от любовта
винаги така силно боли?!
Тази нощ...
искам да я облека като дреха.
Върху голата си кожа
да я почувствам -
грапава като рибарска мрежа,
нежна като пеперудено крило.
Нощ в черно-синьо -
за пламналото ми чело утеха,
като ръката на майка,
като шепот, от който
искам да избягам,
без да знам защо.
Тази нощ...
като сластна димна завеса
се стели
по уморените,
луди от любов треви,
в които щурците,
дрогирани от болката им
са занемели -
защо ли от любовта
винаги така силно боли?!
Тази нощ...
искам да я облека като дреха.
Върху голата си кожа
да я почувствам -
грапава като рибарска мрежа,
нежна като пеперудено крило.
Нощ в черно-синьо -
за пламналото ми чело утеха,
като ръката на майка,
като шепот, от който
искам да избягам,
без да знам защо.
Тази нощ...
Радвам се да чета твои стихове :)
Как са твоите пясъчни рисунки? Нарисува ли нещо ново?
Сред звънка песен на щурци
застига ме непредирчиво залезът.
В такава някаква безкрайна нощ
морета са се давили във заливи.
Вървя и стъпвам в цветове,
изпръхващи под топлите ми стъпки
Сега ми е необяснимо хубаво,
макар че утре
няма
да е
същото...
.
.
.
Събуждането ми е тромаво.
И някак е лишено от усещания.
Ще си размажа мислите
и толкова.
Ще бъда няма кукла за отсрещните.
Тогава всичко ще е темперно -
Листата жълти,
улиците прашни.
Тогава ще обичам по–навреме.
Макар да знам, че
сигурно
не ти се
вярва...
.
.
.
Във пластелин сме се събудили
и придобиваме чудати форми,
докато великаните ни мачкат
във глинените си метаморфози.
Аз знам, че от безсилие със пръсти
е трудно да рисуваш по паважа
но някакси не мога
да се сърдя
на някого,
когото
не познавам ...
.
.
.
но паважът с зъбки хапе
и кървави са пръстите ми вече.
Дали пък писаното ще остане
след малко пластелинено човече?!
Познато, непознато се преливат,
ако се сърдиш някак си е трудно
да прецениш дали това си струва
и по-добре е да не се преструваш,
че глинените идоли са вечни
и в метаморфози ще ни прерисуват.
Когато се нащърбят върхове,
обелени от зимните корозии,
присвити като гайда ветрове
в скалите им дълбаят
новолуния...
Облещва им се бурята накриво
И сплита облаците
в ситни плитки...
Ще завали порой
от дрозофили,
а после ще е лесно
да се литне...
и дълбоко в далнината
ще се поровя.
Камъчета - безмълвие
се ронят в тревите
на мига.
Тресчица от недоверие
в пръста ми се забива.
Пада капка кръв ,
отразяваща
залезната светлина.
Новолунието ще е
кърваво червено,
секунда преди
бурята
над капризните ми
устни да се разплаче .
Невероятни сте и двамата
А стиховете с , които се рарбирате по междуси са невероятни.