Нещо, сътворено от душата ми:

Нежността ми прокълната
ден след ден те търси
Любовта ми без отплата,
в студ и лед се гърчи.
 
Самота,самота!
Защо в сърцето си дошла,
и свила си гнездо.
Ах съдба....
Ах съдба....
Зашо душата скърши с огнено кълбо.!!
 
Обич,нежност и надежда беше мили ти за мен.
Полъх и милувка нежна,
бях на любовта във плен.
 
но изведнъж, край нас се пръсна мъгла...
Студена черна и глуха тъмнина.
виках,крещях,
дочувах нечий грозен смях,
и едри сълзи за раздялата ни аз пролях.
 
Спомените си запазих,
знай че друга съм сега,
ала във мен остана само
страха от любовта.