Неадекватно

Неотразим си на сцената.Нямаш нужда от грим.
Тази роля така ти отива!
Въплатил си се...в съвършения мим,
а защо ли това, не ме прави щастлива?

Имаш публика - казваш - ръкопляска в захлас.
И какво, като, аз не съм между нея?
Ти си друг.Долових го, дори в твоя глас,
но да искам предишния, май е късно.Не смея.

Не участвам в пиеси.Нямам дарба за това -
аз съм делнична, сива, банална...
Уж преминах дъгата, пък останах жена -
обикновена, та чак тривиална!

Брах треви преди изгрев, по първи петли,
но не знам заклинания и ги сложих във ваза.
То е ясно, че нищо не се промени,
но поне да ми бъдат украса.

Непознат си ми.Чужд.Съвършен?
Май очакваш порой комплименти?!
Аз познавах човека, а този пред мен -
                                               съвършеният...
                                               непознатият...
е роден и живее, с аплодисменти.

Един новоизлюпен гьотев Фауст,
продал душата си за малко слава -
но щом остане сам, настъпва хаос,
защото без душа не се остава...
                                         2007г.