На него

Раздиран си от малките беди,
отчаян си защото, ти не си,
не си погледнал мрака с топлина,
не си приел на мъката деня.
Не си се борил с демоните сляпи,
обхванали със шепи радостта ти.
Не си доказвал истините святи,
не си живял във времена и дати.
Не си жадувал да се бориш сам,
не си препускал през живота прям,
не си изследвал малките звезди,
защото ти това не си.
Не си ти утрото в деня,
не си ни знак, ни светлина,
не си закоравялата душа,
която се оттласква от света.

Още по темата

Страх Поезия · 11.11.2007 · Senni1 Страх ме е не от теб,от себе си ме е страх.От себе си, заричам се да бягамза себе си, очите си затварям.Избягвайки от себе си,аз теб ранявами себе си погубвайки,аз теб създавам.Създавам те от нищото,от въздух, пръст, вода.От косите на вятъра,от солта на морето,от лъчит… Просто мнение 10.09.2008 · LoraZhecheva Gadgy, защо ми се струва, че при теб има някакво увреждане? Не вярвам да е от учителския труд, та то личи,че ти основно приказваш и раздаваш съвети, надали работиш,не остава време за това.Явно е по рождение... за съжаление. Но, определено не си човек, който е открил пр… Искам Любов · 20.06.2006 · shtepselinka Искам да ме погледнеш и да ме изгориш, да изтръпна от погледа ти, да затупка сърцето ми, когато ме докоснеш. Искам да ме притиснеш до себе си, да ми говориш това ,което искам да чувам, тихо близко до лицето ми! Не, не искам за говориш! Мълчи! Искам да усещам дъха ти въ…