Настроение | Поезия

Лилави минзухари... Блед нюанс
на нещо крехко, мъничко, красиво.
Зелена свежест - сладък реверанс
на зимата, която си отива.

Как диша черна пръст с гърди от страст,
свободна пак от ледени окови...
Онази бяла лудост няма власт.
След зима пролет нежна е отново.

Събличам тясна дреха от печал
и рехав вятър кожата ми гали.
Гальовни пръсти... С поглед натежал
рисува тялото ми. Аз съм бяла кала,

в която утаени ще заспят
целувките на пролетния вятър.
Сънувах дълго слънце...Болка... Глад... -
рушаха моя свят. Какъв театър!

Сега съм силна. Щастие искри
със всеки топъл слънчев лъч в косите.
Ех, всяка пролет буди куп мечти...
Дори, когато идва без да пита.

Категории

Поезия

Коментари

momo преди 20 години и 1 месец

Добре дошла! Много е красиво това "настроение" :)

Geolina преди 20 години и 1 месец

Благодаря! Радвам се, че ти харесва. Тук още ми е малко странно, но ще свикна. :)
Надявам се...

veselin преди 20 години и 1 месец

Поздрави и от мен!
И аз така се чувствам сега, с идването на пролетта!
:) И добре дошла!!!

Geolina преди 20 години и 1 месец

Благодаря и на теб!
Пролетта е най-хубавия сезон. Поне за мен...

acecoke преди 20 години и 1 месец

Добре дошла и от мен :)) Много хубаво стихотворение си ни споделила, а последните изречения много ми харесаха:
"Ех, всяка пролет буди куп мечти...
Дори, когато идва без да пита."

Geolina преди 20 години и 1 месец

Ами, пак ще се повторя, но не знам какво друго да кажа, освен баналното - благодаря ти.

Това , че "настроението" ми ти е харесало, може само да ме радва.

Shogun преди 20 години и 1 месец

Нямам думи за коментар. Браво на теб!

admin преди 19 години и 3 месеца

Ейй Гаргабелче пролетта никога не пита, нали знаеш, като любовта същата красавица с тънки бодли :-))))))))))))))))))))))))))))))))))))))Много те гушкам:)))))