На Удине напомнят тротоарите

На Удине напомнят тротоарите
и арките са до вълшебство сиви.
Когато ми разказваш за Венеция
очите ми
в очите ти се впиват.
Не мога никак да те слушам!
Когато изрисуваш Ботичели.
Във всичките ми стихове за луди,
несретници са винаги най-смелите.
И слънцето се пръква посред нищото.
Разкъсва хоризонтите по навик.
Скалите се изпружват до плашило,
което се строшава на кристали...

...на Удине напомнят тротоарите...