НАСТРОЕНИЕ

Тази вечер конякът върви,

а кръчмарят чертичките драска.

Все едно е дали ще свали

от пиячите грозните маски.


И по масите - дъх на печал

като тежка мъгла се разстила.

Всяка чаша е вид огледало,

малък спомен на дъното скрила.


Пепелниците, пълни с пожар

на душите - във изповед грешни.

Как боли всеки фас догорял,

който може в сълза да проблесне.


Ти, кръчмарю, наливай коняк,

удави всяка мъка в заблуда,

изпразни всички чаши от мрак,

напълни ги догоре със лудост.