avatar

Мъка

 

     Едно стихотворение от поредицата  Чужда муза

 

Осъме,сребрист Осъме,

помниш ли лунната вечер?

Вятърът  волно  развея

гордите стройни тополи    

златният месец огрея

твоите къдри сребърни

“Стратеша”тихо зашепна

страшни хайдушки легенди.

 

Бяхме край теб със нея,

моята мила Лиляна….

Вятър повея-развея

нейните черни къдрици,

месецът пламна –запали

две любими звездици

две очи мили за мене…

 

....Осъме,сребрист Осъме,

как да си братко,разсея

черната мъка по нея?

 

…..Ти ще я братко,измиеш

в твоите води студени.

“Стратеша” ще си запее

старите песни хайдушки

и ще се братко разтуша.

     ( със съкращения)