Морето
Морето е живо, морето въздиша
какво ли, какво му тежи
каква ли трагедия в бездните
скрита лежи
То знае, то чувства, то страда и стене
надига гигантска снага
и пада назад от копнеж
уморено сега
Ласкае небето, примамва земята
трепери от ярост и страст
морето е живо сега и във мен е
морето съм аз...
Варна, '00
какво ли, какво му тежи
каква ли трагедия в бездните
скрита лежи
То знае, то чувства, то страда и стене
надига гигантска снага
и пада назад от копнеж
уморено сега
Ласкае небето, примамва земята
трепери от ярост и страст
морето е живо сега и във мен е
морето съм аз...
Варна, '00
Поздрави, Кетрин! ;)
тежат му всички издавени жени - турците хвърляли изневерилите жени в чувал с 2 котки в Босфора. Та така - знам аз какво му тежи на морето, но и знам, че аз, дето не обичам морето дори и в стиховете на Христо Фотев, много харесах твоето. Браво!
Ми, Кате, при една равносметка, то ми е голям фаворит.Определено много си го харесвам!!!