Нещо ме тръшна Грипчо и не съм в най-поетично настроение. Но нас от "старата школа" са ни учили, че на млада, красива и интелегентна дама не се отказва. Ще сложа тук и един от сонетите на г-жа Мирославова. Тя пише тип английски /Шекспиров/ сонет от три четиристишия и финално двустишие. Стига! И най-ерудираната теория е по-слаба от магията на стиха:

Ръкопис

За теб навярно аз съм ръкопис,
от който ще се отървеш набързо,
преди страха ти сляп да се стопи
и мъката ми да се свие като бързей.

Страхуваш се от думите ми ти,
че падат като камък, че повличат
и чувства, и надежди, и мечти,
и пак на всички други не приличат

Че носят светлината на жена,
но не звучат по женски дяволито.
Ти знаеш от преструвки се свеня,
при мене няма скрито и покрито.

Страхуваш се от погледа ми чист.
А аз съм непрочетен ръкопис.