Любовна лирика на Романьола Мирославова
Преди седмица писах за премиерата на стихосбирката "Въздишки от вулкан" на Романьола Мирославова. Ако сте пропуснали материала погледнете "Премиера на интересна стихосбирка" по-надолу по страницата или натиснете линка
http://bglog.net/Poetry/16932
По желание на Efina, а предполагам и на други приятели днес намирам време да публикувам тук две стихотворения от книгата и. Лично на мен ми харесва, че нейната любовна лирика не е сълзливо-сантиментална, а красива и силна. Стихът е пряко-асоциативен, метафорите лесно разбираеми и близки.Допада ми и това, че поетесата не търси "новаторски" форми и сравнения, а се доверява на класическата поетична традиция. Но ви оставям да прецените сами:
http://bglog.net/Poetry/16932
По желание на Efina, а предполагам и на други приятели днес намирам време да публикувам тук две стихотворения от книгата и. Лично на мен ми харесва, че нейната любовна лирика не е сълзливо-сантиментална, а красива и силна. Стихът е пряко-асоциативен, метафорите лесно разбираеми и близки.Допада ми и това, че поетесата не търси "новаторски" форми и сравнения, а се доверява на класическата поетична традиция. Но ви оставям да прецените сами:
Романьола
Не името - душата ромоли,
за нея ме наричат Романьола.
Когато нежен дъжд над мен вали,
на всяка капка за любов се моля.
Не името, а чувството ръми
и затова съм с име Романьола.
Каквото искаш ти от мен вземи,
но чувството ми остави на воля.
Не името-сърцето ми звучи
със трепета на всички пеперуди.
Докоснат ли го влюбени очи
и мъртвия то може да събуди.
Една цигара
На бащата на моите деца
Раздялата ни е една цигара,
една за двамата е в този час.
Едната част в душата ми догаря,
а другата едва допушвам аз.
Делиме я като добри пушачи,
да си допуши всеки своя дял,
и даже под невинните клепачи
да си изплаче после свойта жал.
Но как да разделим любов велика,
която е едничка на света.
Сърцата ни-два живи пепелника
събират вече само пепелта.
за нея ме наричат Романьола.
Когато нежен дъжд над мен вали,
на всяка капка за любов се моля.
Не името, а чувството ръми
и затова съм с име Романьола.
Каквото искаш ти от мен вземи,
но чувството ми остави на воля.
Не името-сърцето ми звучи
със трепета на всички пеперуди.
Докоснат ли го влюбени очи
и мъртвия то може да събуди.
Една цигара
На бащата на моите деца
Раздялата ни е една цигара,
една за двамата е в този час.
Едната част в душата ми догаря,
а другата едва допушвам аз.
Делиме я като добри пушачи,
да си допуши всеки своя дял,
и даже под невинните клепачи
да си изплаче после свойта жал.
Но как да разделим любов велика,
която е едничка на света.
Сърцата ни-два живи пепелника
събират вече само пепелта.
Казвам го не от гледната точка на пушача:)))
И САМО ТОЛКОВА?
Не ми обръщай внимание - аз съм алчно същество.
Нещо ме тръшна Грипчо и не съм в най-поетично настроение. Но нас от "старата школа" са ни учили, че на млада, красива и интелегентна дама не се отказва. Ще сложа тук и един от сонетите на г-жа Мирославова. Тя пише тип английски /Шекспиров/ сонет от три четиристишия и финално двустишие. Стига! И най-ерудираната теория е по-слаба от магията на стиха:
Ръкопис
За теб навярно аз съм ръкопис,
от който ще се отървеш набързо,
преди страха ти сляп да се стопи
и мъката ми да се свие като бързей.
Страхуваш се от думите ми ти,
че падат като камък, че повличат
и чувства, и надежди, и мечти,
и пак на всички други не приличат
Че носят светлината на жена,
но не звучат по женски дяволито.
Ти знаеш от преструвки се свеня,
при мене няма скрито и покрито.
Страхуваш се от погледа ми чист.
А аз съм непрочетен ръкопис.