Кралица Далия

Кралица Далия

Първо действие

Имало е надалече,
във владения потайни,
някаква страна обречена
със красавици омайни...

В палещото слънце
на горещата Анталия
властвала кралица дръзка,
Името й било Далия.

Имала омайващи къдрици
и градини, пълни с птици...
А гласът й бил от мандолина,
кожата й - с цват на глина ...

Но не щеш ли в слънчев ден,
влюбила се тя в един ерген.
Кралят на Анталия разбрал,
че това е бил един овчар
и войските наредил във строй
и подготвил ги за бой.
Обявил награда
за главата на злодея,
който влюбил се във нея.

Сто жълтици били обявени
за залавянето на ергена,
който щял позорно да загине
изпод дворцовата гилотина.

И в една вълшебна нощ,
с песен на щурци и мандолини
Се промъкнал някой с нож
в кралските градини.

По терасите се покатерил,
и покойте на Далия намерил.
Тъй като със краля били разделени
се усмихнало и щастието на ергена.
Цяла нощ прекарали във аромати,
пушили хашиш и опиати...
После страстно се отдали
на порочни ритуали.
Тихо се унесли и заспали...

Второ действие

През зелените градини,
със кипариси напъппили
жълт поднос със мандарини
към двореца се запътил.

Бил решил тогава Кралят,
че обича още Далия
и с кафе и сладки кифли
би успял да я (накара
да) размисли..,

Но когато й потропал на вратата,
някой го халосал по главата
(със лопата)
и избягал надалече...

Трето действие

В стаята девойката красива
пийвала амброзия от сливи
и прегръщала ергена,
който, като крокодила Гена,
(плаващ във реката Сена ;)
се излегнал и нехаел
И за краля нищичко не знаел ...

В миг обаче заблестели шпаги
и лопати, и тояги...
В царството настанала война.
За една отсечена глава
сто жълтици би получил
оня, що ергена би набучил,
или със стрела го би улучил,
или да го залови би случил...

Щом отворил той вратата
и видял, че кралят се подмята.
(Във несвяст,
след удар със лопата,)
се стъписал и понечил да помогне,
ала не успял да смогне...

Две срели към него полетели
и едва - реакциите му умели
го избавили от смърт ужасна
(в тази ситуация опасна) ...


Той се втурнал към гората,
пътьом прекосил реката,
хукнал после сред полята,
и загубил се в мъглата,
сред овцете и стадата...

Четвърто действие

Далия затворили в тъмница
И убили най-любимата й птица.
Обявили десет дневен срок,
в който дръзкият младок
трябвало да бъде заловен
и на кладата да бъде изгорен.
После щяли да го разчленят с коне,
И, ако тогава не умре,
Чакала го гилотина,
А била измислена и бормашината ;)

Ако пък потънел вдън земя,
чакала я кралската жена
същата нерадостна съдба ...

Пето действие

А овчарят имал преди време
няколко приятели големи.
Заедно пасяли си стадата...
Заедно споделяли храната...

Но нещ ли го видели,
с Далия – във приказни дантели,
В ябълковите градини
да похапват сочни дини.

Взели, че му завидели,
И измислили тогава план,
че ще му скроят капан.

А пък братът на единия
бил министърът на дините.
И с амбиции големи,
натъкмен във гиздави премени,
искал той да става крал,
но да се кандидатира не посмял.
Дебнел някакъв преврат да стори,
Кралят да убие и от Втори,
Пръв да стане във властта,
Далия да вземе за жена...

Той подшушнал им умело,
че след гиздавото село
имало пролука край блатата
и оттам се стигало в палата.
Знаел също и кога глупеца
щял да бъде във двореца...

И така скройли плана пъклен
щом в уречения ден се мръкнело,
във двореца някой да се вмъкне.

Щял да дебне на вратата,
кралят да причака със лопата
и да го убие, ако може,
а овчарчето да бъде натопено –
тоже...

Шесто действие

Във тъмницата зловеща,
пълна с полудели вещици
било влажно и горещо.

Всичко лъхало на мухъл,
а един опърпан бухал,
окован в ръждясали вериги
нощем бдял и кукуригал...
Далия се чувствала ужасно
на това зловонно място.
Ала нямала какво да стори
и страха, за да пребори,
с другите се разговорила.

Точно на отсрещната стена,
окована в железа,
с чорлава глава и със брада
гледала я някаква жена.

- Ама вий не сте ли Далия,
чудната кралица на Анталия?

- Аз съм – отговорила кралицата.
В този миг изкукуригала и птицата.

- Как така се озовахте тук се чудя,
Или може би сега ще се събудя?

- Де да беше сън –
заплакала кралицата...
И разказала й как убили птицата.
За овчаря и за смъртната присъда,
на която ги били осъдили...

- Няма да се плашите кралицо,
Ще ви кажа как ще се оправи всичко...
- Ти да млъкваш, гадна птицо! ...

... седмо действие следва ...