Поезия 09.11.2008 valiordanov 121 прочитания

Катастрофа

В насрещното се вряза. И това
бе спирка за живота му, последна.
Откъснат крак, разцепена глава...
В статистиката - жертвата поредна.

Близките, объркани съвсем
проклинаха за всичко обществото,
без здрава мисъл, за един гамен
с действия проклинащ сам живота.

Пореден слалом в пътя към смъртта.
В този ден пресече се финала.
Не е виновна бързата кола...
Виновникът натискал е педала.

Въпреки пролетите сълзи,
водачът сам потърсил свойта гибел.
Не се купува белег със пари,
той ненадейно във живота идва.

Пръстта промива даже грешна кръв,
но спомените болка са в сърцата.
По пътищата никой не е пръв...
Никой не надбягва своя вятър!

Реклама

Коментари

blackpearl1
blackpearl1 преди 17 години и 5 месеца
За нещастието, трудно коментар се прави,

в сърцето, всички чуства са корави !

Достойни само са сълзи,

в почервенелите очи !

Агонията, душата разрушава !

Едва тогава, ясно става-

живота почва да се осъзнава !

Трагедията думи няма !

Отсъствието, липса, пустота

и всички думи за тъга !

      До вчера бе,

              сега не е !

  Живот останалото е.