Ами ти си точно това.Сутрин мога да те поглеждам с тъга,но уви мечти все още не мога да сбъдвам.Пък и не знам дали жената ще разреши;-)

Денеб, благодаря, :)) Представих си как жена ти те чака с керемида в ръка зад вратата. За да ти сготви рибка на керемидка, ти какво си помисли? :))
Текстът ми е леко провокиран от едно сравнение на Стела Доковска за просто жените и жените-приказки, :)) Попаднах на една нейна книга - балсам за умореното ми аз. Някой друг е преживял същото като мен, нищо, че е само литературен герой, :)) Даже е имал смелостта да го опише, :))

:)) Малките неща са най- важни и най- красиви, нали?

 В тази общност влизам като в храм и много рядко си позволявам да коментирам, за да не наруша хармонията и красотата! Стихотворението ми припомни разговор за простите, малки, но толкова важни неща, които са ни нужни, за да сме щастливи!

Sluchaina, Koprina, аз бих перифразирала - "малката правда", :))
Някои неща изглеждат много лесни наистина, но когато си от другата страна и почти си се докоснал до тях, а после изгубил, гледката е друга. За мен нещото хич не е малко обаче, :))
Ами не искам да съм жена-приказка, а просто жена. :))

Идеално те разбирам!!!! Разговорът, който ми припомни в рима беше със специалист, от когото потърсих помощ, след като бях "жена приказка" и поисках най- обикновени, прости неща:)))

Благодаря.

Никак не  малко това, което искаш.
Звучи, като: Да нямяш друга освен мен, дори и в съня си.:)

 Кой идва в съня е много важно! :) В противен случай се получава : "Заспивам до теб, събуждам се с друг!"

 

Леле, Краси, изобщо не предполагах, че може така да прозвучи. :))
По-скоро го мислех като релация на моите мечти=неговите сънища, :))