Интервю с тебе
Ще продължавам да те питам
сега, след час и утре също,
къде изчезна онзи ритъм,
който в единство ни превръща?
Дали все още да ги чакам
онези мигове, ти знаеш,
които щедро обеща ми?
Поисках ги. Не се нуждая!
сега, след час и утре също,
къде изчезна онзи ритъм,
който в единство ни превръща?
Дали все още да ги чакам
онези мигове, ти знаеш,
които щедро обеща ми?
Поисках ги. Не се нуждая!
С цялата категоричност и склонност към себеирония.
Наричат го "стил" :Р аз бих казала - стилът на Дона :Р
Последният ред нещо не ми харесва и ще го преработвам.
Уф, накоригирах се най-сетне:
Дали все още да ги чакам
онези мигове, ти знаеш,
които щедро обеща ми,
а напоследък все отлагаш?!
предпочитам си го така:
Поисках ги. Не се нуждая!