Импресии

Да бъдеш камък трябва,

но мек си сторен по природа...

в студеното, сърцето каменно се свива

а в топлото се пука, зейва остра рана

и тъй заплакваш с пясъчни сълзи

до де превърнеш се в пустиня

безкраен паметник на твърдостта

защото чувството уви, ломи

донесло нежност или пък страдание.

***

Отатък тъмното море,

Бялото море, коралов риф

заседнала сама във мрака

в средата на септември

се чувстваш толкова ужасно

като обърната обратно костенурка

размахваща във въздуха крачката...

Вали и наводнен от скука

денят ужасно натежава.

Представям си последната ни нощ

в сумрачните карета одеяло

омайващия, топъл дъх на плът

на сънища, безпомощност и кожа...

О непознат, любими-мой, сънуван само

нима си имал време, даже и за миг

да си помислиш как

и колко е самотно нощем...?

***

Събуждам се. Ужасен студ.

Намъквам се в изтърканата кожа

на още сънното ми тяло

Разресвам се, това е важно.

Коса,очи. Главата е на мястото.

Навън мъгла като разбит каймак

стърчащи чайки върху няколко калкана

Прозорците проскърцват всеки път,

нахлува вятър със студената промяна

разбираш...есен е дошла без звук.