Заскрежено

Снегът проскърцва под нечии стъпки бързи,

прозорецът е моят свят и с мокри снежни пръсти

рисувам твоето лице върху платното снежно,

извайвам твоя силует със дъх горещ,

пропуква се една висулка, дълго пада,

картината ми прекосява, рисувана със скреж.


Дали не мислиш, че забравям

прегръдката ти топла?

Забрави ти, ако можеш, телата ни, обвити в пара,

стъпките на прага, студения радиатор, покрит с мокрите ни дрехи.

За миг обръщам гръб към теб, остава снимка-

парченце от деня, запазено до следващата ни гореща среща.