Животът ми и неговата книга

 

Това е последното ми написано стихотворение, като изключим преводите, разбира се. Знаете, че човек пише в много странни моменти от живота си ... в този момент аз не знаех кой съм и къде съм и търсех постоянно ... беше някаква каша в главата ми нон-стоп. Редовете сами говорят за настроенията .... прочетете и споделете.

Животът ми и неговата книга


Мисли, погребан съм в тях

Ненужен труп, догаряща свещ
Угаснал огън, непотребна вещ
Страх, умора и безкраен бяг

Къде съм? Кой съм? Пак ли се загубих?
Потръпвам и усещам, краят е наблизо
„О, не бе, глупости ... пак изпадам в криза”
Все същото е кубчето на Рубик

Пресъхнал кладенец, това съм
На гарван клюна, остър и жесток
на края вечното, черен и дълбок
В безлюдна пустош оръдеен гръм

Простете, нещо се повтарям
Амнезия ме гони вече, старост
Това е другото, обратното на младост
На книгата последните глави затварям

А тя горката, кратка и позната
поовехтяла вече и с оръфани корици
храна за плъхове и за къртици
стой във ъгъла, но със позлата...

Шедьовър на изкуството или изкуствена творба
На живота книга или списък на смъртта
Къде съм? Кой? Началото? ... а край ...
Въпросителна! Последен удар, отиде си ...
във ада хорски, но във своя рай.

09.12.2005 22:20