Кой?
Кой съм аз? Какво съм?
Нима аз имам право да мечтая?
Разбира се че нямам, аз съм клечка,
трябва да работя, да се трудя,
трябва да изкарвам хляба,
така насъщен, да се храня,
но нямам право да мечтая,
че кой съм аз, за бога?
Един младеж на двадесет и осем,
вярващ в любовта, неопетнено,
чувстваш, вярващ, тъй желаещ,
така горящ и така угасващ...
Нима от феникса се ражда птица?
Нима от пепел ражда се живот?
Че как така в пепел все живея,
въргалям се във огън, та нали горя?
И как я няма таз любов неземна,
защо се скри, къде така изчезна?
Нима съм лош, нима съм страшно грозен,
че таз любов все други среща,
и мен ме няма, все топя се,
като песен на врабче,
която лесно се забравя...
Нима аз имам право да мечтая?
Разбира се че нямам, аз съм клечка,
трябва да работя, да се трудя,
трябва да изкарвам хляба,
така насъщен, да се храня,
но нямам право да мечтая,
че кой съм аз, за бога?
Един младеж на двадесет и осем,
вярващ в любовта, неопетнено,
чувстваш, вярващ, тъй желаещ,
така горящ и така угасващ...
Нима от феникса се ражда птица?
Нима от пепел ражда се живот?
Че как така в пепел все живея,
въргалям се във огън, та нали горя?
И как я няма таз любов неземна,
защо се скри, къде така изчезна?
Нима съм лош, нима съм страшно грозен,
че таз любов все други среща,
и мен ме няма, все топя се,
като песен на врабче,
която лесно се забравя...
Харесах си края :)
и мен ме няма, все топя се,
като песен на врабче,
която лесно се забравя...
Благодаря, че уточни :)
Нещо ми е тъжно днес.. май не спирам да спамя :(
И такааа, ще ми се да помечтаем заедно...
Бряг.Море.Пясък.Мечти,
а сега нататъка ти продължи...:)))
А сега нататъка ти продължи...
Усмихвам се сега, и смятам да мечтая,
да вярвам в красотата на корала,
октопода весело отново пипалата си разтяга,
а рибки щукат тъй безгрижно.
Нещо не ме бива, може би утре, знам ли
Бряг. Море. Пясък. Мечти
А сега нататъка ти продължи...
Усмихвам се сега, и смятам да мечтая,
да вярвам в красотата на корала,
октопода весело отново пипалата си разтяга,
а рибки щукат тъй безгрижно.
Водата е кристално чиста,
Преливат се вълничките като мъниста.
Подухва топличък ветрец,
В шубрака скача скакалец
Еха, как започнахме само :) :) :)
Тери, по-ведро, момко! Чудно става!
Бряг. Море. Пясък. Мечти
А нататъка ти продължи...
Усмихвам се сега, и смятам да мечтая,
да вярвам в красотата на корала,
октопода весело отново пипалата си разтяга,
а рибки щукат тъй безгрижно.
Водата е кристално чиста,
Преливат се вълничките като мъниста.
Подухва топличък ветрец,
В шубрака скача скакалец.
Хвърчило весело лети
и носи хиляди мечти...
На плажа чувам много смях,
лица познати и със тях,
ще карам водно колело,
ще пеем, ще е весело.
Със Тери ще ядем омари
и още кой каквото свари,
а може би едно шкембе -
на Веско да му е добре?!
хахахаха...
Хей, къде са останалите от мечтата?
на китара ще подрънкам,
Веско ще попее, Финка ще танцува,
и после изгрева ще срещнем,
усмихнати, щастливи :)
Таз шкембе чорба не ми достига.
Искам и пача с коприва!
:) :) :)
Хехех! Ама че весело стана!!!
И краченца за обяд,
Веско, да не си злояд!
Чак от нокти, до уши! :D
Плашиш ме.Недей така!
Много грозно прозвуча!
Като някой канибал...
И човек ли би изял?