Езическа богиня

Твоето нежно могъщество, твоето страшно могъщество
- защо ме докосна и просна ме ничком?
И никога няма да бъда пак същият,
дори да те няма, щом теб съм обичал.

Твоето нежно и крехко могъщество
- душата на малка богиня езическа,
с Христова заблуда - на шията кръста,
оставаш в играта си болезнено истинска.

Защо душата ми така измъчваш
и в нея съграждаш езически капища?
Защо ми се иска без край да е пътят,
дори без надежда, все теб да очаквам?

Отново до мен си - подкупващо крехка
и радост, и болка до вечност са същите.
Но все пак ми става и светло, и леко
от твоето нежно и страшно могъщество.