Душер

* * *

Навсякъде вали, Душер!
В ръждивите поля оттатък хълма.
По сивите гнезда
и дрипавите мълнии.

В душата ми ръми, Мишел!
По мокрите бразди
на тихите ти устни.
По прашните следи на улиците пусти.

Навсякъде си ти, Душер!
Сред глухия сумрак
на плъзналите сенки.
В разресаните клепки на фрагментите.

Понякога не си, Мишел!
Понякога – оттатък тишината.
Взривеният в сърцето ми шрапнел
е само миг на свобода.

Още по темата

ВИДЕНИЕ Поезия · 14.06.2007 · marsi71 Изпразнени залези лаятпо Млечния път.Чакатнатежал от страст и сластда падне,оттатък хоризонтанамастилено моретоближегорчивото на пясъка.Натрошен седефса дрипавите ризи на дъгата.Нащърбена лунатарежепъпната връв на небето.Облаци крият челазад избелели забрадки.Свъсени м… Блатер: Няма как да купиш Мондиал, не съм взел пари отникъде 24.02.2016 · bgsport „Сигурен съм, че на този свят има справедливост, а аз не съм направил нищо, което да заслужава подобно наказание, нито пък е в разрез със закона.” То… Той пише поезия, която докосва милиони BgLOG.net · 17.06.2009 · ElaGeorgieva1 ...на съвременната музика. На 24 години той пише поезия, която докосва милиони - с неочакваните си метафори и дълбочина, така нетипични за жизнерадостния...