Душа и тяло

Душа - енигма. Сфера от кристал,
в която нежно ветровете дишат.
Валят снежинки - тихичко, без жал.
Красиви перушинки. Думи пишат,
с които ми разказват за копнеж,
за някаква далечна одисея.
Прозорецът на чувствата ми в скреж
покрива се. Да дишам пак не смея.
От тази нежност ме боли глава
и ми се иска просто да заплача.
Не си намирам място във нощта.
Окови страстни мислите ми влачат.
От тази ласка времето кърви.
Изпивам сълзите му във кристална чаша,
а ти изпиваш моите очи -
така ме гледаш,  че от теб се плаша
и нямам сили даже да шептя,
мълча като строшено огледало.
Отдай ми свойта дяволска душа
и ти оставям грешното си тяло.