Добромир Тонев
Още един от любимите ми поети! Каквото и да изпиша, няма да е достатъно, затова просто ще публикувам някои от стиховете му, които са ми направили силно впечатление!
Приятно четене!
* * *
* * *
Един към друг, един до друг, а сякаш
не е прекрачил никой своя праг.
Да се отдалечим, защото всяка
прегръдка между бездни ражда мрак.
Почти ода
Приятно четене!
* * *
Веднъж ли сме умирали от жажда,
докато сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито.
докато сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито.
Човекът има правото на полет,
дори когато тялото му крета.
Аз неведнъж съм хващал морска болест
от плуване в измислени морета.
дори когато тялото му крета.
Аз неведнъж съм хващал морска болест
от плуване в измислени морета.
И кръговете сини под очите ми
не са от нощни пирове със музи,
а белег от биноклите, с които
поддържам денем своите илюзии.
не са от нощни пирове със музи,
а белег от биноклите, с които
поддържам денем своите илюзии.
Усилията винаги си струват,
дори когато раждат нова жажда.
Колхида може би не съществува,
но тихо, да не чуе екипажа.
Ако животът е един антракт
дори когато раждат нова жажда.
Колхида може би не съществува,
но тихо, да не чуе екипажа.
Ако животът е един антракт
Ако животът е един антракт,
безсмислен е актьорският ни опит.
Ти мъкнеш като охлюв своя страх,
затваряш се във себе си при допир.
безсмислен е актьорският ни опит.
Ти мъкнеш като охлюв своя страх,
затваряш се във себе си при допир.
А ехото във твоя празен дом
е дълго като расо на отшелник.
Ни с ключ от думи, ни с любовен взлом
проникнаха във твоя весел делник.
е дълго като расо на отшелник.
Ни с ключ от думи, ни с любовен взлом
проникнаха във твоя весел делник.
Ти, който можеш с лекота дори
да разбереш душата на дървото -
вземи парче дърво и сътвори
едно човече, да не си самотен.
да разбереш душата на дървото -
вземи парче дърво и сътвори
едно човече, да не си самотен.
Когато се завърнем пак в пръстта,
когато ще сме някак си умрели
и с театрални думи на уста
ни заизпращат смешни Пулчинели -
когато ще сме някак си умрели
и с театрални думи на уста
ни заизпращат смешни Пулчинели -
ще падне смях, ще се повдигне в миг
завесата и твоето човече
ще извести със тембър на трагик,
че ти си тук, макар да си далече.
завесата и твоето човече
ще извести със тембър на трагик,
че ти си тук, макар да си далече.
Ще светят жълтеникаво в нощта
на злобата очите - като пещи.
И ще заемат своите места
и хора, и палячовци, и вещи.
Теза
на злобата очите - като пещи.
И ще заемат своите места
и хора, и палячовци, и вещи.
Теза
След тебе злото диша като хрътка.
(Доброто е обществено понятие.)
Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие.
(Доброто е обществено понятие.)
Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие.
* * *
Един към друг, един до друг, а сякаш
не е прекрачил никой своя праг.
Да се отдалечим, защото всяка
прегръдка между бездни ражда мрак.
Почти ода
Отделяме се от живота, както пепелта от въглена,
а после зъзнем емоционално;
ако създаваме поезия - тя става стъклена,
ако извайваме стъкло - то не звъни кристално.
а после зъзнем емоционално;
ако създаваме поезия - тя става стъклена,
ако извайваме стъкло - то не звъни кристално.
Добиваме усещане, че не живеем себе си,
че ни живее някой друг, но лошо ни живее.
Да се огледаме добре, защото във съседство
гори живот, докато ние тлеем.
че ни живее някой друг, но лошо ни живее.
Да се огледаме добре, защото във съседство
гори живот, докато ние тлеем.
Потта на селянина светва още в тъмно,
магарето тържествено му пее ода;
като пастир, излегнат върху стръмното,
градът ни кашля с няколко завода...
магарето тържествено му пее ода;
като пастир, излегнат върху стръмното,
градът ни кашля с няколко завода...
Добро със зло, красиво с грозно
от векове се разминават, поздравявайки се дружески.
Защо тогаз възпяваме отделно розата,
отделно нейните бодли? Кое ни е по-нужно?
от векове се разминават, поздравявайки се дружески.
Защо тогаз възпяваме отделно розата,
отделно нейните бодли? Кое ни е по-нужно?
Бих изкрещял: "Здравей, живот!", но е безсмислено -
кой влюбен е крещял на другия в ухото.
И вгледан в тия мъртви бели листи,
аз се уча да разчитам черновите на живота.
* * *
кой влюбен е крещял на другия в ухото.
И вгледан в тия мъртви бели листи,
аз се уча да разчитам черновите на живота.
* * *
Духът държа над тебе лък и стреля,
Кентавър бяхме ние, бяхме цяло.
Навярно ще се съберем след време -
след век или след ери, мое тяло.
Кентавър бяхме ние, бяхме цяло.
Навярно ще се съберем след време -
след век или след ери, мое тяло.
Какъв безкраен комплимент ни прави
смъртта, когато прибере телата.
Смъртта ни прави повече от равни,
смъртта ни приравнява към земята.
смъртта, когато прибере телата.
Смъртта ни прави повече от равни,
смъртта ни приравнява към земята.
И краят ни завръща там, където
е коренът на цветето и хляба.
И щом държи филия с мед детето,
то значи, че се трудим както трябва.
е коренът на цветето и хляба.
И щом държи филия с мед детето,
то значи, че се трудим както трябва.
Какво, че от въздушните си кули
оплакват тъжно тленността ти, тяло...
О, гробът е една квадратна нула,
с която всичко почва отначало.
Ще се радвам, ако бъдат добавени още хубави стихове на Добри Тонев, защото за жалост единственият ми източник в момента е интернет и тези стихове, които съм подбрал са много малка част от творчеството му.
оплакват тъжно тленността ти, тяло...
О, гробът е една квадратна нула,
с която всичко почва отначало.
Ще се радвам, ако бъдат добавени още хубави стихове на Добри Тонев, защото за жалост единственият ми източник в момента е интернет и тези стихове, които съм подбрал са много малка част от творчеството му.
“Поетическа академия” е създадена от изящния пловдивски поет Добромир Тонев през 1995 год. към Дома за литература и книга – гр.Пловдив. Членовете на академията бяха избрани с национален конкурс – автори между двадесет и тридесет годишна възраст от цялата страна, по-голямата част от които бяха студенти в Пловдив.
Логично е при такива обстоятелства да има и текучество на авторите – завършилите образованието се прибираха по родните си места, идваха нови автори, и за десет годишното си съществуване през академията минаха над 30 автора.
Сбирките се провеждат в Синята къща в Стария град всяка сряда. Те включват така наречената “лабораторна работа” – всяка седмица се разглеждат творби от някой автор, член на академията, и им се прави литературен анализ, много по-различен от този в училище, след което дружно се посещава заведението”Изгубения свят” През 1998 г. Добромир Тонев съставя и редактира първия сборник на Поетическа академия “Друга вода”, който включва стихотворения от осемнадесет автори.
От времето на създаването – до сега, дейността на академията може да се раздели на два периода. Първият – до смъртта на Добромир Тонев през 2001г., и вторият - след 2001 г., когато бе кръстена на името на създателя си.
От 2001 г. ръководител на “Поетическа академия Добромир Тонев” е пловдивският поет и драматург Недялко Славов, който състави и издаде втория поетичен сборник “ 6 + 6”, включващ авторите, които сега са членове на академията. Някои от авторите са включени и в двата поетични сборника, защото са членове на академията от самото й създаване.
Защо е създадена академията и с каква цел, най- добре може да разберете от предговора на Добромир Тонев към сборника “Друга вода”, който скоро ще публикувам. Всяка седмица ще представям по един автор от този сборник.
Сега “Поетическа академия Добромир Тонев“ се посещава от следните членове:
Тони Коджабашев, Станислава Станоева, Красимир Йорданов /div kozel/, Елеонора Пенева /penelopa/, Димитър Гачев /Dimitar G/, Димитър Краев /дитер/, Светла Караянева, Ина Иванова, Адриана Георгиева, Димитринка Замова, Кръстина Страшимирова, Стефан Радев/chefo fr/
Стиховете му са наистина невероятни и нямаше как да не ги споделя. :) А, иначе си спомням, че ти бях пратил един от стиховете в скайп и много се радвам, че така те е впечатлил. Очаквай скоро още изненади (само да ми остане малко време :)
Браво Веско,много хубави стихове.Има толкова добри автори които не познавам.
Много ми хареса това- Еди до друг,един до друг а сякаш....и тн.да не го пиша пак.
п.с.Ще потърся повече и ако намеря ще ти пиша.Надявам се че в библиотеката немойе да няма нещо аз Добромир Тонев
Много ще се радвам, ако добавим още хубави стихове на Добри Тонев тук.
-Един линк от мен
-Добромир Тонев - Тема с продължение от Malkata feq
* * *
Има такава трева, от която жребците напролет
цвилят страстно и нейният мирис ги подлудява...
Аз лежах в сеновала с мустаци току-що наболи
и гледах как циганка млада пристъпя насам гологлава.
По петите й - речен пясък, в зъбите - вирнато стръкче.
Спря до мене, наведе за наръч небрежното тяло...
Всички коне зад стената синджири опънаха тръпно,
замириса на диво сеното, на билки, които подпалват.
Като тръгваше, блъсна случайно в нозете ми лакът,
като стреме извит, като стреме, което изпусках...
Бяха вир-вода зад стената жребците от чакане -
чух: един се отвърза и право към мен запрепуска.
Звъннаха остро гърдите й - две препълнени стомни -
и ме удави във смях като ситна мъниста разспиан...
Взе ли, не взе ли сено - аз почти не си спомням.
Може би само което отнесе в косите си.
Елен
Няма място за тебе в голямата градска градина.
Тук подобно на хрътки ръмжат електрични косачки,
нощем хищно те дебнат очите на лампите сини
и до изгрева чувам как нервно зад мрежата крачиш.
Няма място за горда осанка зад тая ограда -
подари я на всеки страхливец, тя по му отива,
късогледият нека на поглед еленов се радва,
а жена му с палто от елен колене да прикрива.
Дай на мене нозете си - лай да не може ме гони
(после нека ловеца изплезен да тича в следите),
а рогата разкошни да сложи над прага си оня,
който идва тук тайно в часа на сърните.
Тъй смален - оцелявай... Додето през някоя нощ безметежна
всичко трупано в тебе така ще се мята и стене,
че на другия ден по голямата дупка в мрежата
ще намерят най-верния ръст на елена.
Аз бях в неговата "Академия", за нас той беше Добри, но сега бих го нарекла Учителю.
Стихотворенията са от стихосбирката му "Арго""
* * *
Сякаш някой нашепваше притчи,
чийто смисъл не знаех до днес.
Заваля ненадейно над Кричим,
заваля може би в моя чест.
Сетивата ми, болни от въздуха,
ежедневни до слепота,
като шпаги отвътре звъннаха
и излязоха от плътта.
Покрай мен всичко бе съразмерно,
всичко в мене се утеши.
Помня кончето - тънко и черно -
как предеше дъжда с уши,
помня тъмночервените копия
на лалетата неразпукани,
даже светлата мизантропия
в кукувичето кукане.
В зелената лъскава кожа
на материята блестеше,
както свети десницата Божия
и над праведен, и над грешен.
Всеки жест в този миг трепетликов
беше част от един ритуал,
чийто смисъл не знаеше никой,
само поводът бе оцелял.
БАЛАДА ЗА РАЗВЕДЕНИЯ СКУЛПТОР
на Трифон
Сега си сам сред тая стая,
която няма две врати.
Свещта с длетото си извайва
замислените ти черти.
Напразно тя пред теб възкръсна -
изкуството си отмъсти:
създадоха я твойте пръсти,
но нямаш власт над нея ти.
И в тая нощ по женски ничия
ти проумяваш изведнъж:
огънатата свещ прилича
на плачещо ребро от мъж.
* * *
Ако решиш да ме извадиш пак от нищото
чрез нежната алхимия на две тела
преплетени -
върни ме, Господи, в тринадесетгодишното
изящно тяло, захвърли ме сред конете.
Живота искам да усещам, потните му
хълбоци,
а пяната по бърните му да роди богиня;
и щом ме видиш по корем на женствените
хълмове,
помагай ми болезненото юношество да
премина.
Не ме оставяй дълго под земята,
не ме обезличавай в книги по ботаника;
учи ме да разчитам клиновидното писмо на
ятото,
щом лятото затвори и последната си страница.
А най-последният от щъркелите - като на
откриване -
с червената си ножица да среже мойта
нишка.
И аз да тръгна на поредното си сливане.
Ако решиш да ме извадиш пак от нищото.
* * *
На какво се учудвам, не зная -
нищо повече от смъртта.
Ще ухая с липите в безкрая,
ще се качвам, ще слизам с дъжда.
Ще се качвам, ще слизам с дъжда.
ще обличам и храня дървото.
Нищо повече от смъртта.
Нищо повече от живота.