Поезия 23.03.2006 Geolina 1289 прочитания

Гарванът

Душата ми не е черна,
просто на тъмно вирее.
Цъфтят по ъглите кокичета.
От аромата им
получавам сенна хрема.
Дразнят ме тези студени погледи,
с които ме подминавате.
Ей,...аз съм Гарванът
и в сърцето ми е зелено.
Аз съм онази, същата
птица с черното наметало,
от която бягат очите ви,
като от криво огледало.
Мислите ме за син на Дявола.
Всъщност - съм нежна душица.
Сутрин танцувам с вятъра,
защото съм волна птица.
Мога да удавя в себе си времето,
но защо ми е да го правя?!
Искам само да забележите,
че усмивка съм ви оставил
до възглавницата на спомена.
Вземете я, като се събудите.
Аз съм Гарванът - онзи, същият.
По-бял съм от душите ви - лудите.

Категории

Реклама

Коментари