Вчера, днес и утре може би

В тази безумна криза,
няма за никого прошка.
В пандиза директно влиза
който е гепил кокошка.
Пълно е с кокошкари,
глупави мекерета,
дето от глад са разбрали,
че е в решетки късмета.
Навън са всички бандити
наострили вълчите зъби.
Подкупи дават се скрито.
Истина в пачки се въди.
Никнат дворци и палати,
срутват се бащини къщи.
Историята си пати.
Бъдещето - повръща.
Народът на Бог се надява,
моли се, плаче, ругае,
няма вяра в управа,
как ще е утре - не знае.
Като удавник за сламка
стиска надежда в душата,
мечтата му е във дрямка,
а нищетата в краката...
Тиня е. Смрад и погнуса.
Гавра с герои-титани.
Мирът също е ужас,
гроб щом домът ни ще стане.
Нашата скъпа Родина,
черен флаг траурно спуска.
Жал ми е, но ще замина!
Обичам я, но я напускам!