Ами, може да е банално, но е истина - много се радвам, че ти харесва и че не забравяш бързо :) Тук наистина имаше много ценни неща и хора / не съм забравила колко добри стихове създадохме с Веселин, който май отдавна не се е мяркал тук, а това е много жалко, защото стиховете му караха и моята муза да създава красиви строфи и това ми липсва, но..... се ла ви - казват французите/. Искаме или не - трябваше да затворим дълбоко в нас детето и да се подчиним на делника, пълен с толкова напрежение и нелиричност. И все пак древните са казали, че където е текло, пак ще тече и аз мисля, че и тук винаги ще има светли и богати души, които имат какво да споделят и оставят за бъдещето. И ще се връщат. Дори и след години, като мен :)))
Нямате права да коментирате тази публикация.
всички ключови думи