В отговор на един приятел

По дяволите!!!Аз не съм планета,нито пък
                                                  звезда.
Имам ли вина за нечия съдба,
чудя се кръвта в мойте вени-свети или да.
Защо ми е свещи аз да паля,щом
кръвта ми осветява своят си слуга.
Екстрасенс не съм,не мога да предскажа
                                  ничия съдба.
Доктор също,за да предпиша вяра
  в нечия звезда,нито пък имам лек,
                     аз просто съм Човек.

Още по темата

За планетите, екстрасенсите и съдбата Поезия · 10.01.2010 · valiordanov ...е слуга, а господарят? Той няма да е никога слуга!... Не е виновен Космосът задето един върви изправен, друг пълзи. На всеки е съдбата във ръцете и всеки може да я промени! Понякога Поезия · 06.11.2007 · Deneb_50 на една приятелкаПонякога съм броеницас тъжно-шарени зърнапремятана от невидима ръка. Друг път като вятър влизам в нечия душа за да и открия,че тъйдълбоко на ежедневието под прахта е все още живанай съкровената й мечта. Друг път съм птица с златно огнени крила, полетяла... лудата... Поезия · 20.02.2009 · PlamenParnarev Не дава и…не получава тя.Не дава.И не получава…И утрото е само гласот някакво начало. Следобедът на този сънприпламва мокро.В залез.Лицето е едно дете.Лъчите залюлява… А ниви, хукнали през път,в сърцето и се гонят.Там споменът е дървоядот нощните балкони. Навярно нечия…