Бистра Дойчинова - "Вали"

Дъждът вали.
Изплаква вероятно болката,
която аз
           не мога.
Прозорецът е мокър от сълзи.
Небето
           тъне в изнемога.
Затиснато в калъп,
                                в стъкло,
във нещо твърдо и задушно.
Затворило очи за друга скръб,
небето тихичко ми шушне.
Дъждът вали.
Душата ми е
мокра,
сива,
стара.
Сърцето си оставила по път,
в чакалнята на зимна гара.
Дъждът вали.
Реве ми се,
                за Бога.
А как се плаче без сърце.
Не мога.