Белота

Като моите чувства към теб
побеляла земята сияе.
С украса гирляндна от лед
тя до блясък, вълшебства мечтае.

Дърветата с бели дантели
на принцеси красиви приличат.
Те в очакване сякаш са спрели
да танцуват, но не да обичат...

Дъхът ми превръща се в пара
и се виждат кристалните мисли.
Белотата не е измаряне...
Красотата не е измислица...

Отеква в пространството ехо
на доволни детски очи...
Аз се питам, дали във човека
белотата по нещо личи?...