Поезия 21.09.2006 lacrima 882 прочитания

Аз се молех и плаках за тебе любов

и те виках при мене да дойдеш.

И ти дойде,но защо…?

Намерих те там където не е позволено

в забранения мъж недостъпен изцяло за мене.

Да,в забраненото е най сладкият плод,

но за мене уви той горчи.

Аз живея със тебе любов, а всъщност полека умирам.

Да умирам защото се чувствам сама и изоставена.

Дори и при мен аз те чувствам далечна.

Аз плача днес и се питам Защо толкова много те търсих

и виках любов?

Защо?

Тези четири букви повтаря ехото в моята ранена душа.

Защо те намерих там, където не е позволено.

Защо?

26.06.1999г.

Категории

Любовна лирика

Поезия

Коментари

svetlina преди 19 години и 7 месеца

Не знам кое е по-лошо - това настроение или моето стиховорение от преди около година:

Защо е жълт снега,
защо и слънцето го няма?
Ах, колко малка съм сега
и защо, защо те няма?

Това е само последният куплет, но това съм го градирала и мисля, че стана ясна идеята. Някой ден ще се науча да се цитирам, но ще ми е доста трудно....