* * *

Ще станат ли мечтите реалност,
ще стигна ли онези светове,
в които всяка нощ, защо ли,
желанието тихо ме зове?

Не търся съжаление, ни милост,
не ме е страх от тоя полуздрач
и колкото да ти звучи необяснимо
след твоя смях се ражда плач...

Изчезват сенки сред дървета,
умират неживели ветрове
и сякаш по небето синьо
се губят всички цветове...

momo, 2001