Поезия 25.07.2006 aragorn 1073 прочитания

Стихове по картина (3) - 27.07.2006 - 05.08.2006

Коментари

veselin
veselin преди 19 години и 9 месеца
Хехехехехеехех! Наистина ще е безмълвен, защото нищо не се отваря и реално все едно няма картина. :)
Но съм сигурен, че може да се напише и нещо по въпроса.
Само че първо ще пийна 1 бира и тогава ще поразсъждавам пак, защото темата ти е абстрактна :) :) :)
aragorn
aragorn преди 19 години и 9 месеца
Надявам се че сега се вижда?:)
veselin
veselin преди 19 години и 9 месеца
Един малък бял квадрат и червен хикс горе вляво :)
Пробва ли да изтеглиш снимката, да я качиш в галерията си в БГлог, а после да я заредиш оттам. Така мисля, че ще се получи. :)
veselin
veselin преди 19 години и 9 месеца
А, сега вече се вижда.
Слагаме 10 дневен срок за писане на стихове по картината, а след това - 4 дни за гласуване в малка анкетка. Надявам се, няма да ми се разсърдиш, ако променя леко заглавието, за да става ясно за какво иде реч, и докога. :)
veselin
veselin преди 19 години и 9 месеца
Един стар стих, с който асоциирах картината. Ако ми дойдат и други идеи, ще се включа отново :)

Долината на портокалите
 

Да си направим среща в долината
на портокалите.
Аз ще съм с хавайска шапка -
ти ще си облечена в бананово.
Ще валят крокодилски сълзи,
а треви ще стърчат
като змии.
Да си направим среща
при водопадите!
Не забравяй
          листата от палма...
В случай, че завали!
Pupito
Pupito преди 19 години и 9 месеца
И беше тъмно и валеше

Смъртта се криеше зад черните скали

А те отворили очи решиха да се борят

и пукаха, и ронеха, самоубиваха дори ....


А хиляди очички в мрака скрити

поискаха да дойде светлина

но нямаше душа да я извика,

и беше тъмно, и беше тишина ....

и изведнъж – голямата скала ...

и плачеше като жена, но никои не видя

сълзите ги отми дъжда ...

а тя, горката, остана пак сама,

сама завинаги и както досега ......

Geolina
Geolina преди 19 години и 9 месеца
На онзи недостъпен бряг

Сиво-сини силуети,
колони от рушащ се мрак...
Коленете им се мият в морето,
това море,
което стига до онзи недостъпен бряг,
на който си ми заключил сърцето.
Няма кораб, който да ме отведе там.
Всичките се разбиха на тресчици.
Капитаните ме проклеха -
покой никога да не знам,
мислите ми да се лутат
като безумни птици.
Погледът на безмълвието,
облизва гранитна скала,
самотно впила нокти
в дълбокото зад прибоя.
Вали на едри капки студена тишина.
Душата на бурята не е моя.
Ще моля боговете
да ме превърнат в мъгла -
черна и гъста като мастило.
Само така ще се добера до брега.
Сърцето си да открадна -
тъжно, немило.


veselin
veselin преди 19 години и 9 месеца
Свърши срокът за публикуване на стихове по картината и следва малка анкетка, в която да гласуваме за стиха, който ни е харесал най-много. (4 дни)
Благодаря на всички участвали! На неучаствалите този път желая повече вдъхновение следващия :)
И пускам следващата картина, по която ще има срок от 10 дни за написването на стих :)


veselin
veselin преди 19 години и 8 месеца
Победител - Vimp - И беше тъмно и валеше 44%

Честито!!! :)
Pupito
Pupito преди 19 години и 8 месеца
Благодаря ви! Ако мога ще се включа отново! Успех на всички!