Благодаря ви приятели! Много красиви стихове сте написали. Най-странното е, че сякаш четете мислите ми. Идеята ми беше именно да провокирам писането на стих, инспирирани от чувствата, които ви навява тази прекрасна, но тъжна картичка. Аз още не съм написал своя стих, но ще се опитам. Думите са в мен, в сърцето ми. Само трябва да ги отключа.
Много тъжна снимка Тери!
А раздялата ти - така я почувствах аз:
На гарата стоях и чаках.
Дъждът студен навън вали...
Въздишах и за тебе плаках...
Ела! Кажи ми "Остани!"
На пост като самотен страж,
все още Любовта очаквах...
А после - тръгнах си с тъга-
Раздялата ни хванал под ръка...
АРАГОРН
Тъгата тогава дойде и му каза:
"Спокойно, ти няма да си вечно сам"
Сълзите потекли надолу размаза:
"Не плачи! Нали си вече голям!"
Обърна се и заби очите си в нея
"Ти пък защо си дошла?"
Тя му хвана ръката и посочи алея
"Това е пътят, а аз съм ти съдба!"
Той наведе се, куфара вдигна
и в душата му нямаше вече борба,
и потегли напред, и ръката и стисна
по онази алея, със онази съдба!
vimp 20.06.2006 16:30ч.
Момиче и момче
поели са на път
под прашното небе
два куфара тежат
в две мънички ръце..
Момиче и момче
съвсем съвсем сами
къде отиват те?
На някъде уви..
Момиче и момче
минават покрай мен
и хващат своя влак
към по-добрия ден..
momo