Приказка
Познах те. Носеше вода
за мен в пожара на нощта.
С очи косите ми разплете,
мореше ги отровно цвете.
От стъпките шума съблече,
на моя сън да не попречи.
А сутрин ме посрещат ведро,
очи, изпълнени със щедрост.
Познах те. Носеше вода
за мен в пожара на нощта.
С очи косите ми разплете,
мореше ги отровно цвете.
От стъпките шума съблече,
на моя сън да не попречи.
А сутрин ме посрещат ведро,
очи, изпълнени със щедрост.
въобще стиховете на Дона са пълни с положителност и някаква живост и енергия, която се предава като ги чете човек
Светлинче за цветето много трудно се сетих. :))
Алис, а аз най-много си харесвам за обезшумения шум, сигурно защото все не съм се наспала. :))