Поезия
Поезия 17.05.2006 Valsised 331 прочитания

Няколко думи от мен за вас

луна ноща самотна озарява,
и светъл лъч проблясва в тъмнината.

Човек се скита със душа обрана,

а птиците се смеят в небесата.

Мрамор бял на кръст надгробен,

стърчи самотен на поляна,

а псета диви озверели

чакат своята прехрана....

Реклама

Коментари

Pupito
Pupito преди 19 години и 11 месеца
Пустош и самота ..... а като си помисли човек, че някога на тази поляна е имало живот! Браво, много добре .... но може и по-добре!Tongue out
Valsised
Valsised преди 19 години и 11 месеца
EmbarassedSmileКазват умирали звездите
когато паднат на земята
какво е туй тогава
което ни отнема свободата
дали откъснати от Бога
или заровени във хаоса на суетата
нали човек е малък Бог
но щом живее по правилата

PS.SmileНе се заяждам просто споделям нова мисъл за мнениеFoot in mouth