Е, беше ми залипсвала :)
Радвам се да чета твои стихове :)

Радвам се да го"чуя"...
Как са твоите пясъчни рисунки? Нарисува ли нещо ново?

Пластелин

 

Сред звънка песен на щурци
застига ме непредирчиво залезът.
В такава някаква безкрайна нощ
морета са се давили във заливи.
Вървя и стъпвам в цветове,
изпръхващи под топлите ми стъпки
Сега ми е необяснимо хубаво,
макар че утре
 няма
     да е
       същото...
                    .
                    .
                    .

Събуждането ми е тромаво.
И някак е лишено от усещания.
Ще си размажа мислите
и толкова.
Ще бъда няма кукла за отсрещните.
Тогава всичко ще е темперно -
Листата жълти,
                         улиците прашни.
Тогава ще обичам по–навреме.
Макар да знам, че
         сигурно
           не ти се
                          вярва...
                              .
                              .
                              .

Във пластелин сме се събудили
и придобиваме чудати форми,
докато великаните ни мачкат
във глинените си метаморфози.
Аз знам, че от безсилие със пръсти
                е трудно да рисуваш по паважа
                но някакси не мога  
                                           да се сърдя
                на някого,
                              когото
                                      не познавам ...
    .
    .
    .

Рисувам с пръсти,
но паважът с зъбки хапе
и кървави са пръстите ми вече.
Дали пък писаното ще остане
след малко пластелинено човече?!
Познато, непознато се преливат,
ако се сърдиш някак си е трудно
да прецениш дали това си струва
и по-добре е да не се преструваш,
че глинените идоли са вечни
и в метаморфози ще ни прерисуват.

Порой от дрозофили

Когато се нащърбят върхове,
обелени от зимните корозии,
присвити като гайда ветрове
в скалите им дълбаят
                            новолуния...

Облещва им се бурята накриво
И сплита облаците
                     в ситни плитки...
Ще завали порой
от дрозофили,
а после ще е лесно
                          да се литне...

Протягам ръка
и дълбоко в далнината
ще се поровя.
Камъчета - безмълвие
се ронят в тревите
на мига.
Тресчица от недоверие
в пръста ми се забива.
Пада капка кръв ,
отразяваща
залезната светлина.
Новолунието  ще е
кърваво червено,
секунда преди
бурята
над капризните ми
устни да се разплаче .

 Невероятни сте и двамата.
 А стиховете с , които се рарбирате по междуси са невероятни.

Благодаря ти ,малка феичке!