Отворих кутията с нес. Сипах на око. Винаги правя така.. Не ползвам лъжички. Прекалявам понякога. Особено със захарта. Добавям студено мляко. В големи количества. Става перфектно. За мен.. и жегата наоколо....

Отпивам глътка. Докосвам те. Попивам свежестта ти. Кафе...

Като някакво старо проклятие

идваш към мен...

с чаша кафе

и пакетче суха сметана.

Разбъркваш душата ми.

Ирина Петкова



П.С. Публикувано с разрешение на авторката.

Не знаех, че се казва Ирина. Хубаво име.

И много хубав стих, както не веднъж съм отбелязвал!

Добре дошла.

Казва се Ирина. И да, пише страхотно.
Колкото до "добре дошла"аз отдавна съм си тук. Доста преди теб. И това,че до този момент не бях писала в общността, не означава, че не съм била част от нея.

Жестоко е, Котко! А дори не пиеш кафе!? Представям си ако пиеше, какво щеше да сътвориш. Поздравления!