Без заглавие | Поезия

Седнах на чаша кафе.
Черно, горчиво като живота.
И мислих за теб.

Питах се в мислите си,
че дори и на глас
да пия ли глъдка от теб
или да се удавя в твоите черни води.

От този ден пия кафе.
Черно, горчиво като живота.
Не мисля. Не питам.

Смелост не ми достигна да се удавя във теб.
Наливам си чаша черно кафе.
Нека поне те целуна.

Добави коментар

Тагове

кафе (3)

Категории

Любовна лирика

Поезия

Коментари

afterd преди 19 години и 10 месеца

Отворих кутията с нес. Сипах на око. Винаги правя така.. Не ползвам лъжички. Прекалявам понякога. Особено със захарта. Добавям студено мляко. В големи количества. Става перфектно. За мен.. и жегата наоколо....

Отпивам глътка. Докосвам те. Попивам свежестта ти. Кафе...

kotka_sharena преди 19 години и 10 месеца

Като някакво старо проклятие

идваш към мен...

с чаша кафе

и пакетче суха сметана.

Разбъркваш душата ми.

Ирина Петкова

П.С. Публикувано с разрешение на авторката.

skyman преди 19 години и 10 месеца

Не знаех, че се казва Ирина. Хубаво име.

И много хубав стих, както не веднъж съм отбелязвал!

Добре дошла.

kotka_sharena преди 19 години и 10 месеца

Казва се Ирина. И да, пише страхотно.
Колкото до "добре дошла"аз отдавна съм си тук. Доста преди теб. И това,че до този момент не бях писала в общността, не означава, че не съм била част от нея.

acecoke преди 19 години и 10 месеца

Жестоко е, Котко! А дори не пиеш кафе!? Представям си ако пиеше, какво щеше да сътвориш. Поздравления!