~ ~ ~

:)

Ти си истински - бавно те пия на глътки.
Твоят смях е за мен животворна вода.
Като в сбъднати сънища - сред милиони прегръдки
твойта нежна прегръдка ме посреща сега.

Хлопат вятър и дъжд разгневено в стъклата.
Всяка роза се ражда красива...с бодли.
Омагьосваш ме. И танцувам.Тишината е сляпа...
И потъвам, танцувайки, в твойте очи.

Ти си истински, като фар в тъмнината.
Като грохота на пенливите морски вълни...
Капе кръв от бодлите, но за мене самата
тази болка е сладка. И изригват искри.

Тя се сипе върху ми, като бликаща лава,
а безцветното, бледно мое лице,
се превръща в палитра - всяка дума оставя
върху него по едно петънце...

Виждането е мое и не бих искала да те ангажира.

Благодаря ти, Дона!
По принцип, явно мислиме еднакво, защото повечето корекции,
на които си наблегнала, съм ги мислила.Но ще поправя 
"И потъвам, танцувайки, в твойте очи.", защото всъщност това е оригинала,
който публикувайки промених.В останалите думички има лично отношение,
което се губи с промяната.Например - "омагьоса" и "омагьосваш" - за мен
са различни, и точно заради това, няма да ги подменя.;)