пак за личната разправа
Колеги,в нашето училище-,Л.Каравелов, уволниха дисциплинарно колежка с 21 години стаж в това у-ще.Ясно за целия колектив /дори и на тези,които стоят в скута на директорката/,че причините за това са съшити с бели конци.Една от тях е смехотворна-за това,че е създала предпоставки за изчезването на дневника на класа и ,при положение ,че нито е последната,която го е оставила след часовете ,нито е първата,която е имала час с този клас на другия ден.Интересува ме не е ли необходимо такова наказание да бъде съгласувано и разследвано от министерството.Ясно е ,че в съда то ще падне.дай боже да бъде махната и тази безумно самовеличаеща се директорка,но кой ще плати нервите на колежката ни.Освен това помощник-директорката ни твърди,че дори не знае за това наказание.В РИО-Добрич вдигат рамене и отговарят ,Не знам ;аз какво да направя -съдете я.Докога ще търпимподобни безумия.Толкова ли е страхливо това наше съсловие.Срам ме е.гнус ме е ...
1. Човекът да си потърси индивидуалните права. Когато е в нормална държава те би трябвало за са му законово гарантирани и съдебна инстанция да прецени по независим начин дали правата са нарушени и как да бъде компенсирано нарушението.
2. Общността му - семейна, професионална, по интереси, от фенове и пр. да окаже натиск за промяна на несправедливото решение, като изрази публично несъгласие с него. За това няма регламентирана процедура. Използват се обикновените процедури за подаване на сигнали и комуникационни канали - за привличане на симпатизанти на каузата. И колкото по-малка е общността и/или колкото по-незначителни са й аргументите, толкова по-малко сгрешилата инстанция се вижда принудена да предприема някакви действия, преди съдът да отсъди дали е била права или не.
Та, въпросът е не дали ви е страхливо съсловието, което брои в средата на 2008 г. 93 300 души и не е честно да се заключава наедро за качествата и недостатъците му. Въпросът е защо точно тези 20-30-50 души, които би трябвало да представлявате един педагогически екип в едно българско училище, не може да имате по един конкретен въпрос едно мнение, което да отстоявате пред директорката? Няма причина от РИО без подадена още жалба от колежката, да тръгнат да проверяват директорката. Друга картинка щеше да бъде тяхната реакция, ако им бяхте изпратили обикновен писмен сигнал, подписан от всички ви.
Ако напишеш на един лист причините поради, които не можете да направите такъв сигнал и ги номерираш, ще осъзнаеш по-лесно точно колко приоритета имате преди този да противодействате на несправедливостта на директорката. Мога да се обзаложа, че има поне 3:
1. Колегите са в отпуска.
2. Колегите се стрхуват да възразят на директорката, за да не си загубят работата
3. Част от колегите не се разбират с уволнената колежка и въсщност се радват, че повече няма да работят с нея.
Докато 1 и 2 са преодолими за 10 дни с работа на по-активните от вас, активно използване на телефон и мейл и убеждаване на съмняващите се, че когато сте всички заедно директорката не може да ви уволни едновременно,
Та не е страх. Дефицит е. Няма общност. Не сте екип. Ако хората с които пряко работи не са склонни да я подкрепят, пренебрежимо малка е вероятността, хората които не я познават нито като човек, нито като професионалист да го направят. На практика колежката разполага само с възможността да си потърси индивидуалните права по съдебен ред.3. за съжаление е непреодолимо препятствие. Промяната му отнема годините, които са нужни за изграждане на педогогически екип, независимо от липсата на естествен лидер, какъвто би бил директорът при нормални обстоятелства.
Горното мнение няма за цел да засегне или нарани нито един учител. В много други професионални съсловия съществува абсолютно идентичен проблем. Приемете го като призив да се откажем от бурната и неефективна сантименталност и да си дадем сметка какво имаме да преодоляваме, за да си решим проблемите. Ако не се придвижм от мъртвата точка "Докога ще търпим?", в посоката "Какво правя аз, какво правим заедно с колегите, какво ни се получава, какво не и защо не", догодина по същото време в този блогърски форум ще има абсолютно същите теми и същите мнения + убийственото безнадеждно усещане за дежа вю.