Числителни имена ли са думите...
... хиляда, милион, билион, единица, стотица, деветка, десетка?
Или казано по друг начин - това е поредният езиков проблем, който не ми дава мира, защото не мога да си обясня несъответствието между правилото и споменатите думи.
В ІV клас изучаваме числителните имена, за които накратко ще припомня, че с тях се означава броят, количеството на предметите (това са числителни бройни) или поредното им място в дадена група (числителни редни).
В учебниците е дадено следното правило за числителните бройни имена:
След като ясно се казва, че числителните бройни нямат род (с изключение на един, една, едно; два, две) и число (с изключение на един, едни), какви думи са хиляда, милион, билион, единица, стотица, деветка, десетка? Те назовават количество все пак. Ако са числителни бройни, значи – според ясно формулираното правило - нямат число, но това не е така, тъй като можем да ги превърнем в множествено число: хиляди, милиони, билиони, единици, стотици, деветки, десетки.
След като те имат число, значи не са числителни бройни. Но какви са те като част на речта в такъв случай?
Ще се радвам, ако някой помогне да се разясни въпроса :)
“По морфологическите си особености числителните хиляда, милион, милиард и т.н. са съществителни имена и като тях притежават категориите род и число (един милион – много милиони, два милиона, един милиард – много милиарди, два милиарда), обаче по значение и употреба, а също и по участие в образуване на съставни числителни принадлежат към системата на числителните имена. По-особен е случаят с числителното хиляда (с ударение на втората сричка – бел. моя), от което се е диференцирало съществителното хиляда (с ударение на първата сричка – бел. моя) (една хиляда, много хиляди, участващо и при образуването на съставни числителни: две хиляди, пет хиляди, сто хиляди”.
Мисля, че тук може да се направи следното възражение: думите милион и хиляда се менят по число, но не и по род. Формата милиарда в числителното два милиарда например е специална бройна форма, която образуват съществителните имена от мъжки род, означаващи неодушевени същества, в съчетание с числително име (както пет стола, шест молива).
Що се отнася до единица, стотица, деветка и десетка, това са съществителни имена, образувани от числителни. Подсказват го наставките -ица и -ка в морфологичния състав на тези думи.
Деветка, десетка
и
девятка, десятка.
Как бихте коментирали допустимостта на всяка двойка съществителни? Не можем ли да нарочим някое променливо Я, от където да излезе, че втората двойка е по-правилна? Защото повече ми харесва... :)
В учебника по български език на Л. Андрейчин, издаден през 1955 година, също се потвърждава информацията, че единица, двойка, тройка... , десетка, десетица, стотица са съществителни имена с числително значение, защото това са думи, които означават броя (количеството) като самостойна същина, откъсната от предметите. При това те имат род и число и се членуват. С това напълно се изравняват със съществителните. Образуват се от числителни бройни с наставка -(ор)ка, и -ица.
Да, обаче в някои по-съвременни учебници се казва, че същите тези думи са числителни имена.
А и това с числото на хиляда, милион, милиард, билиард, билион и т. н., както и с рода на част от тях, не си го обяснявам в контекста на правилото, че числителните бройни нямат такива граматически форми.
Въпросът за употребата на бройната форма е сложен и интересен от историческа гледна точка – това ме подсеща, че може да напиша статия по темата, но трябва да намеря време за това.
И изобщо "човека" съществува ли като форма в множествено число?!
В новините, в рекламата, навсякъде говорят за тези "едиколко си човека"!!! Няма ли начин една компетентна информация по въпроса да достигне и тях и да започнат да говорят правилен български език (напълно съзнавам, че това не е единствената грешка, която ни натрапват по телевизията, но точно това произнасят най-често). Всички ние ги слушаме, приемаме, че говорят правилно и започваме да говорим по същшия безумен начин!
Точно поради тази причина реших да попитам и вас. Вече започвах да се съмнявам, че знам български език. Подозирах дори, че има официална промяна, за която не знам.
Ако имате възможност, моля ви, направете една тема по този проблем! Ще я разпечатам и ще си я нося винаги като доказателство!
(Според мен "човека" може да се използва само като пряко допълнение в ед. ч.
Пр. "Оставете човека на мира."
Поправете ме, ако греша.)
И ако в редки случаи използваме "човеци", не би трябвало да използваме "*човека", а "души": "няколко ...", "двама ...", "педесет ...".
Понеже не разполагам с необходимия източник, за да проверя дали наистина е така, както мисля, се допитвам до вас.
На руски назално е (звук отстаробългарския език) е дало я, но на български просто се еденазализирало - мясо/месо, пять/пет, девять/девет, десять/десет и т.н. Та така на български са дошли "девятка" и "десятка".
Другипримери за руско произношение - жертва/жъртва, отвертка/отврътка (и вдвата случая става дума за ер малък, който на руски е дал "е" и др., ана български "ъ" и др. - сердце/сърце), великолепна/великоляпна,суеверна/суевярна (ятова гласна - на руски само "е", на български "я"или "е" - свет/свят,светът) - съпруг/съпръг (назално о - на руски "у",на български "ъ" - круг/кръг) и много други.
Не знам за вас, нона мен българското произношение ми звучи по-добре във всички случаи,все пак да не забравяме, че старобългарският е оказал най-силно влияниена руския и мисля, че езикът ни трябва да се прочисти от тези русизми(които в почти всички случаи са със старобългарски произход но с рускопроизношение).
Относно бройната форма: значи, по принцип тазиформа е по-характерна за източните български диалекти и е една ототличителните черти на българския език от сръбския. Тя е с произход отстарата форма за двойствено число, докато на сръбски, като в източнитеславянски езици с числата от две до четири, включително (както изавършващите на тях - 23, 44, 52 и т.н.) се използва формата насъществителното за родителен падеж единствено число, а с пет и нагоре -формата за родителен падеж множествено число, то ест никакви следи отдвойствена форма. В македонските диалекти също се твърди, че има такаваформа, но тя е по-рядка. Аз като съм слушал по македонски телевизиивинаги казват "три денови" "девет месеци" и т. н. Та се чудя дали товаправило за употребата й в зависимост от одушевеността (двама ученици, ане ученика) не е пак някакъв компромис между източни и западнидиалекти, както правилото за пълния и краткия член (правило, нямащоникаква основа в нито един български диалект, просто на западизползвали по-често краткия, докато на изток само пълния). Пък ивъзниква въпросът защо то не важи за съществителното "човек", коетосъщо е одушевено - казва се "двама души", а не "двама хора". Има нещостранно, но трябва да проуча нещата. Не твърдя, че съм прав.
Азсъм от Източна България и доколкото съм забелязал тук винаги сиизползваме бройната форма - двама ученика, три молива и "двама ученици"ми звучи недобре, аз никога не бих употребил такава конструкция въпрекиправилото. Също така съм забелязал, че на запад (в София например) несе употребява бройната форма дори, когато правилото го изисква. Ако стегледали играта "Един срещу всички", знаете какво имам предвид.Репликата на Ники Кънчев "Да видим колко хора са отговорили грешно"направо ме убива. Тук определено ми звучи като някой циганин, не искамда обидя никого, но те се изразяват по подобен начин: "един кифла","една пакет" и т. н.
Утре ще мисля над въпросите, които поставяш, защото те не са за среднощни размишления.