ЧНГ: "Закриват над 300 училища!"

"Който отваря училищна врата, закрива затвор."

ВИКТОР ЮГО

 

ЧНГ! Значи ще откриваме затвори. Писахме вече по тая тема - и за закриването на училища, и за далаверите с училищни имоти, и за обезглавяването и изпростяването на нацията. Сетила се Янка. Молби ще ми пише. Не молби, а сила и позиция трябват тука, ама точно от синдикатите такова нещо не може да се очаква. Защото след като продадоха стачката срещу узаконаване на имотите си, никаква сила и позиция нямат. Така че тия съобщения кой на кого за какво се молел, мен лично само ме дразнят. arebe magare, добър е тоя постинг, ама като си го написал, имаш ли нещо предвид, или просто споделяш мнение?

Това, което имах предвид е всъщност, че учителите не са длъжни да бъдат пасивни зрители на псевдодемокрацията, включително и най-вече тази в синдикатите и в училище, а могат да бъдат активна, движеща сила за подобряването, демократизирането, динамизирането на това образование и на това общество и ноговото устройство със всичките си институции, започвайки първо от нашите си или създавайки такива по необходимост. За това обаче на учителите е необходимо да могат да обменят редовно и активно, необходими са пространства, подобни на това тук, но може би по-адаптирани, по-подредени, по теми, по-богати, както също и реални, не само виртуални пространства, за редовната физическа среща между учителите, но също и с участието на другите участници в образователния процес, както и всички, които се чувстват засегнати като граждани от образователните въпроси; необходими са пространства, в които учителите да споделят, обсъждат, да изготвят решения и действия, да се координират и да се подпомагат при повод и по принцип и с различни средства; необходими са също и трибуни, с които тези градивни сили да могат да се обръщат към останалата част от колегите си, вестници и списания по образователните въпроси, списвани от самите педагози. Възможно ли е учителите да не могат да се събират без надзора на йерархията, за да могат наистина свободно да разискват ежедневните, теоретични и практически, материални и педагогически вупроси? Че има ли по-засегнат от самите участници в образователния процес, който по-добре да познава проблемите и трудностите и с които да се сблъсква ежедневно, макар и в повечето случаи в изолация, или в най-добрия случаи споделяйки и намирайки подкрепа само в тесен кръг и без да си дава необходимите средства, както за по-добродо цялостно и многостранно разбиране на въпросите, така и за конкретни действия за подобряване на малките и големи ситуации, с помоща на колективният гений, сила и вдъхновение, на дързостта да се организираш и обединяваш с колегите и съгражданите си. Защото в противен случай има само изолирани и безсилни индивиди, сведени до елементарната функция на консуматори и трудно би могло да става дума за някакви граждани, камо ли пък за общество, ако трябва да се придържаме към дълбокия смисъл на думите, в чийто списък се намира някъде и думата демокрация. Което какво ли ще рече? И въобще кой е отговорен за това общество и това, което става в него? Пък за нашите си дела и сфери на дейност дали също някой от вънка или някой отгоре може безконтролно да решава, вместо нас? Така или иначе думите са си думи, а дързновението и действието си е друго.

 

"Докато не се впуснем, съмнението царува,
възможността за оттегляне остава и неефикасността надделява винаги.
Що се отнася до всички действия на инициативи и на творчество,
налице е една елементарна истина,
чието незачитане има безбройни последствия
и проваля превъзходни проекти :
от момента, в който се впуснем изцяло,
проницателността също влиза в ход.
Всевъзможни неща се включват в действие в наша помощ,
които иначе никога не биха се състояли,
цяла върволица от събития, ситуации и решения
създава в наша полза всевъзможни непредвидими последствия,
срещи и материални подпори,
които никога не бихме и мечтали да срещнем по пътя си...
Всичко, което можеш или мечтаеш да правиш, можеш и да го предприемеш,
дързостта съдържа в себе си гений, мощ и магия"

Гьоте