Учителско
Ух!
Днес ми започва стажът. Честно казано хич не се чувствам учителски. Много ми е нервно О_о. Знам, че не трябва, ама…Колежките минаха,оцеляха…
Издокарала съм се тука, с рокля и риза, та дано ме възприемат малко по-сериозно. Че иначе и аз изглеждам на 16 - колкото тях. Абе притеснено ми е. Искам да ме слушат какво им приказвам…Вчера бяха кошмарни просто. Само си приказваха, шушукаха. Сам 4-5 човека работеха истински. А Теди доста добре се овладя, макар че казваше, че е притеснена. Добре си беше подготвила всичко. А аз нищо не успях. На базата на нейния урок вчера поизмислих някакви неща, ама… Уф, само даминат тия 15 часа. Никога не съм искала да бъда учителка в гимназия. Винаги съм си се представяла я от 1-4 клас, я в детска градина… Къде ме пратиха - в 9ти! Бррр. Трябваше да запиша педагогика… Всъщност, не. Трябваше да бъдат съвсем по-различни нещата. Ако бях по-смела. Ама не съм.
Чудя се от кога не съм си почивала…Май от както излязох от болницата. То не е работа, то не са лекции, а сега и стаж. Ще ми гръмне тъпата главица. Егати филологията, егати чудото.
Айде, стискайте палци. Тъй де, майка ми е учителка, в гените ми е. Не може да съм съвсем нескопосана.
И те гледат да хванат лесното. Бъди естествена и да не ти треперят ръцете. И се усмихвай без да се смееш с глас.
Абе, ти владееш положението, да се знае!
целувки и стискам палци!!!
Като влизах в гимназията, краката ми на кашкавал станаха, а коремът на футболна топка. Обаче изтрих дъската и ми мина!
Първите два часа минаха много лесно, дечицата ми отговаряха, правиха си упражненията. Малко ги ръчках на моменти, но все пак не бяха съвсем разсеяни. Осмелих се да им викна "Тишина" :) И да им се скарам "нежно", когато се разсейваха прекалено много.
Третият час беше малко кофти, ама то , разбирам ги хайваните, последен час им беше, последните 10 минути хич не им се приказваше, а аз им бях избрала много интересна тема - за пътуванията. Говорихме си общо взето аз и едно момченце, макар че се опитвах да включа всички.
:) Вече не се притеснявам ;)
Спомних си, когато аз бях на стаж. Беше много забавно и интересно. Притеснение нямаше, защото преди това бях минала няколко пробни урока. И моите ученици бяха големи - 10клас. Но пък добре че бяха умни и интересуващи се и работата спореше.
Стискам ти палци, зная, че ще се справиш!
Но, разбира се, с натрупване на опит и стаж, всичко ще си дойде на мястото и вниманието ти вече няма да бъде насочено към това ти как се представяш пред учениците, а върху естеството на работа.
Еовинка, само знай, че спокойствие в тази професия няма, независимо от възрастта на учениците. Само ако си готова да се подложиш на това перманентно изпитание, избери да се посветиш на учителската професия, ако обаче търсиш спокойна работа, училището не е мястото.
Това са девет урока по 10 минути, които трябва да се минат за 9 седмици. Не се говори само за правене на презентации, а за говорене пред аудитория въобще. Има много ценни съвети! На руски език са.