България не стои добре и по друг показател - у нас учителската заплата е далеч от БВП на глава от населението. Тя представлява 59.1% от БВП, докато в други държави е от порядъка на 80-90%, а в някои и значително го изпреварва. Все пак страната ни е в съзвучие с тенденцията в цяла Европа миналата година да се увеличават учителски заплати, макар и със съвсем символичната сума от 70 лв. върху минималното заплащане за съответната длъжност.
Години след реформата във финансирането на средното образование и въвеждането на делегираните бюджети доходите в системата у нас продължават почти да не помръдват, особено на фона на другите в Европа. 3 г. по-рано - през учебната 2011/2012 г., средната годишна заплата за учител у нас е била 4780 евро, т.е. увеличението е едва със 190 евро. За сравнение - в Румъния през 2011/2012 г. средната заплата за началния курс е била 4995 евро, а в по-горните - 5078 евро, т.е. тук увеличението е с над 620 евро за същия период.
Нашите учители могат да се похвалят с леко по-високи заплати от румънските си колеги при позициите, където се полага минимално заплащане. В северната ни съседка най-ниската заплата за учител, преподаващ в последния клас на гимназиалния етап, е 3122 евро на година, а у нас - 3252 евро. Максималното годишно възнаграждение за румънските преподаватели е 8297 евро, докато при нас не е известно.
Прави впечатление и че у нас минималната заплата е еднаква за всички учители от всички класове, докато в повечето страни има разлика във възнагражденията, като те нарастват пропорционално на възрастта на учениците, на които се преподава. В групата на нископлатените учители са и тези в Литва - с минимална годишна заплата за гимназиален учител от 3774 евро, Латвия - 4860 евро. Любопитно е, че в Македония учителят е по-добре платен, отколкото в България - 5654 евро минимално годишно възнаграждение. В пъти по-добре са гърците, които могат да се похвалят с минимално годишно възнаграждение за учителите от горните класове в размер на 13 хил. евро. Максималната заплата в южната съседка гони 25 хил. евро.
На другия полюс са страни като Германия, Дания, Франция, Холандия, Великобритания. В Германия например преподавателите в гимназиалния етап започват от 50 хил. евро годишно, като най-високата заплата там стига до 70 хил. евро. В Дания таванът е 57 хил. евро при минимално възнаграждение от 44 хил. евро на година. Във Великобритания заплатите на преподавателите във второто ниво на гимназиалния етап почват от 28 до 48 хил. евро. Във Франция учителските заплати варират от 27 до 47 хил. евро, в Холандия - от 34 хил. до 71 хил. евро, а в Австрия - от 33 хил. до 69 хил. евро.
Най-впечатляващите заплати са в Люксембург - там преподавателите получават минимални годишни заплати от 81 хил. евро, а максимални - 141 хил. евро. Люксембург е страната - член на ЕС, с най-високи доходи на населението.
ТЕНДЕНЦИИ
В повечето европейски държави, както и в България, заплатите на преподавателите през 2014/2015 г. са повишени в сравнение с 2013/2014 г. чрез реформи или корекции в издръжката на живот, показва докладът на "Евридика". Това обаче идва след понижение на възнагражденията в много страни в предходните години поради икономическата криза.
Една трета от държавите, сред които и ние, предлагат надбавки и допълнителни плащания за професионална квалификация и развитие, за положително атестиране или добри резултати на учениците, за допълнителни отговорности, за извънреден труд, извънучилищни дейности или пък за работа с деца със специални образователни потребности. Най-често срещаните добавки към учителските заплати в Европа са за извънреден труд и допълнителни отговорности.
В повечето държави заплатите на учителите се определят от властите на най-високо равнище - държавата, министерствата, докато в почти всички скандинавски държави този въпрос е от компетенциите на местните власти или на местните съвместно с централните.
В. "Сега"
25 години МВФ и Световна банка в България (дискусия)
През септември миналата година се навърши четвърт век от членството ни в МВФ и Световната банка. Две организации, които отпускат заеми на България, срещу което даваха (и продължават да дават) насоки за развитието на страната.
Това ще бъде темата на дискусия, организирана от сдружение „Солидарна България“ и конфедерацията на труда „Подкрепа“ на 4 февруари 2016 г. от 10 ч. в сградата на синдиката.
Международните финансови институции оставиха ярък отпечатък върху икономическите програми на държавите от Централна и Източна Европа. В тази връзка Eurodad – европейска мрежа от неправителствени организации, ангажирани в областта на дълговете и развитието, извърши преглед на водената политика в четири държави – България, Сърбия, Словения и Унгария.
На срещата в КТ „Подкрепа“ ще бъде представен докладът за България. В последвалата дискусия отношение ще вземат участници и наблюдатели на протеклите процеси. Представители на двете институции също са поканени и ще имат възможност да дадат оценка на отношенията и резултатите от членството на България в МВФ и Световната банка.
Как се вземат решенията в тези организации? Какъв е ефектът от техните съвети в образованието, пенсионната и здравната система, водоснабдяването, в структурирането и финансирането на социалното подпомагане? Има ли алтернатива политиката на приватизация и либерализация? Защо Европейската комисия препоръчва България да се консултира със Световната банка, за да усвоява по-ефективно европейските фондове?
25-годишният ни опит е достатъчен, за да поставим и да се опитаме да отговорим на въпросите относно ефектите от това партньорство.
Следва: „България в Европейския съюз. Социална Европа?“
Епоха на остеритет (1998 – 2007)
... 5. Образование – засилената емиграция води до масово обезлюдяване на малките населени места и периферията на страната. Към 2000 г. в някои общини първокласниците намаляват с 40-65% в сравнение с периода преди 1989 г. Първите промени са направени под натиска на Европейската общност и са финансирани чрез програма ФАР. Световната банка смята, че броят на затворените училища е недостатъчен. Тази реформа среща съпротивата на населението. Причината за това, според Банката, е очакваното негативно влияние на тази стъпка върху заетостта и силната културна привързаност към училището като център на селския живот. Затова Световната банка настоява:
Това е пилотен проект на Световната банка, т.е. в България е първото място, където тестват идеята. След като виждат пораженията, които тя нанася, вече не препоръчват затваряне на училища другаде. В нашата страна обаче вредата вече е нанесена.
3) Образователни реформи – активното лобиране на Световната банка доведе до затваряне на стотици български училища. Само за десет години, между 2001 г. и 2011 г. са затворени около 800 учебни заведения в малките населени места. Отпадането от училище се превърна в сериозен национален проблем. Това се отчита и в направения преглед на ефектите от реформата от експерти на финансовата институция. В един и същи документ Световната банка отбелязва със задоволство броя на затворените училища, намаляването на броя на учителите и фактът, че е осигурен транспорт за децата, които учат извън родното си място – по-евтино е да плащаме за транспорт, вместо да поддържаме местни училища. Всичко това е повече от добра новина за съкращаването на разходите.
Същевременно Банката отбелязва и някои съмнения относно социалната и образователната ефективност на промените, тъй като проучвания сочат, че закриването на училищата води до отпадане на учениците с по-нисък социален статус от затворените учебни заведения. При тях се наблюдава засилено отпадане между 5% и 8% още в първата година след „реформата“. Негативните последици се открояват най-ясно при ромското население. Намалява и коефициентът на записване в училище, което вероятно също е следствие от ограничения достъп до образование.
В последните години представители на Световната банка проведоха редица срещи с представители на Министерство на образованието, в които предлагаха да се въведат иновации, тествани в Третия свят. Вероятно след като отчита пораженията, нанесени с предишните реформи, Световната банка предлага, отпуска кредит и вече провежда проекти като „Ранно детско развитие“ например. Чудесна инициатива, но не компенсира вредите от предишната реформа. Средствата за която сме върнали. С лихвите.
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи