Тая година много глави ще паднат
Повярвайте ми колеги, така ще е. Догодина още повече. Този коварен план е сътворен още през 2001г. с приемането на Наредба №6 за разпределение на учебното време за достигане на общообразователния минимум по класове, етапи и степени на образование, или както ние го наричаме т.н. учебен план. В МОН работят едни прозорливи чиновници, които разполагат с всички регистри на родените деца за всяка година. Факт е, че раждаемостта драстично намаля в периода 1995-1998г. Тази криза сега се отразява и в училището-намаля броя на учениците и съответно броя на паралелките. Не е случайна появата на горепосочената Наредба №6. Тя има конкретна цел-да разреди и без това препълнените учителски редици в кризисния период. На всички ни направи впечатление, как часовете по някои предмети драстично намаляха, а нормативите за задължителна преподавателска работа си останаха непроменени. Пак си замълчахме и не реагирахме. Правим го вече 6 години. Сега берем плодовете сътворени от нашите законотворци, които ни погодиха този номер. Забележете, че т.н. учебен план току отвреме навреме търпи промени. Учителите по история се усетиха овреме и след като се ожалиха на министъра на организираната с него среща, че история не се учи за 1,5 часа- хоп, часовете пак станаха 2. Според същата Наредба в 5 клас трябваше да започне усвояването на втори чужд език. Учителите по френски, немски и руски език таиха надежди, че най-сетне и те ще си докарат пълна норма по предмета. Орязаха и техните криле, като отмениха изучаването на втори чужд език в ЗП и оставиха вратичка като го тикнаха в ЗИП. Сега, за да се предпазиш от съкращение е нужно да се преквалифицираш в още една-две специалности и да станеш универсален преподавател.
Колеги, простете ми, че в навечерието на нашия празник ви стресирам с моите прогнози. Ще се убедите, че съм права, особено за преподаващите в прогимназиален етап. Та откъде според вас ще дойдат тези 13 милиона, за които ще ни изпокарат? От падналите глави на нашите колеги.
Колеги, простете ми, че в навечерието на нашия празник ви стресирам с моите прогнози. Ще се убедите, че съм права, особено за преподаващите в прогимназиален етап. Та откъде според вас ще дойдат тези 13 милиона, за които ще ни изпокарат? От падналите глави на нашите колеги.
Окастрянето на заплати поради уж непълен норматив също ще даде няколко милиона. А защо когато работим в събота не ни се плаща надница?
Ето защо няма смисъл да се гласува, спасението е промяна на... държавата.
Но след няколко разговори в Министерството на образованието на Украйна, от което ние не искахме нито една паричка, нищо материално, само да ни оформят документи (тоест просто да извършат най-простата им работа), аз помислих, че не бих могъл да защитя децата от национализма на украински чиновници. Ами аз мислех училището точно като извъндържавно, интернационално, където децата би нямали никакви различения в правата си. Където те бихте могли хем живеят, хем работят, хем да получават образованието, което включва в себе си навици и знания и светоусет.
Подвигът на Януш Корчак е велико нещо, но дали е въможно да планираш такива подвизи? Има още и деца, които точно не са виновни, че техните родители не искат да виждат - къде се започват права на човека.
Затова аз си мисля, че бъдещето е в частните училища и даже се колебая дали да не подам молба за работа в частно училище. Там трудът ни би бил оценяван подобаващо, но, разбира се, не е възможно образованието изцяло да премине в частния сектор, което означава, че трябва да се намери разрешение на проблемите, в които тънат общинските и държавни училища.