Съществителните имена PLURALIA TANTUM
Неотдавна в един свой коментар Тери спомена, че не е сигурен дали думата „нощви" може да се каже в единствено число - „нощва". По този повод реших да напиша настоящата статия.
Да започнем с това, че „нощви" като част на речта е съществително нарицателно име. За съществителните нарицателни имена знаем, че притежават граматическите категории род (мъжки, женски и среден) и число (единствено и множествено). В българския език обаче има и такива, които нямат отношение към категорията род и притежават форма само за множествено число. Сред тях е думата "нощви", която се употребява само в множествено число и затова не можем да кажем "нощва".
Между рода и числото има връзка, защото, ще припомня, че за да се определи рода на дадено съществително име, е нужно да превърнем думата в единствено число. Както се досещате, щом думите нямат единствено число, те остават неопределени по род. Езиковедите наричат тези съществителни нарицателни имена PLURALIA TANTUM. Това са имена на:
1. Двойно съставни предмети като очила, ножици и др.
2. Многоелементни предмети или понятия като въглища, финанси и др.
Между рода и числото има връзка, защото, ще припомня, че за да се определи рода на дадено съществително име, е нужно да превърнем думата в единствено число. Както се досещате, щом думите нямат единствено число, те остават неопределени по род. Езиковедите наричат тези съществителни нарицателни имена PLURALIA TANTUM. Това са имена на:
1. Двойно съставни предмети като очила, ножици и др.
2. Многоелементни предмети или понятия като въглища, финанси и др.
Ето списък на повечето от тях: алфа-лъчи, анали, аплодисменти, бабини, белезници, беневреци, бермуди, бета-лъчи, врели-некипели, въглища, гащета, гащи, гениталии, готи, гробища, грънци, гъбички, гърди, даки, двери, дебарцини, дебри, деветини, деди, делта-лъчи, джибри, джинси, дисаги, дневни, доспехи, дрожди, дУши, дънки, дърва, екскременти, женоря, заговезни, захари, зъркели, кавички, кастанети, клещи, книжа, кокили, командировъчни, кулоари, кълчища, кюлоти, латини, лелини, люде, майкини, макарони, мангизи, менци, момчетии, мощи, мустачки, нагръдки, наполеонки, небеса, недра, нерви, неща, нивя, ножици, нозе, нормани, нощви, обноски, обуща, обятия, оглушки, окови, опинци, очила, панталони, перси, писмена, плещи, плувки, покои, порядки, посеви, потпури, потури, прадеди, преговори, предци, премиални, провизии, пътни, разкопки, разноски, референции, ританки, ритми, руни, седмочисленици, скрижали, скрупули, съдбини, тиранти, трели, трици, Уроки, уста, устои, фекалии, финанси, хазари, хали, хлапетии, хора, хриле, цвички, чинели, чорапогащи, шалвари, шорти, шпроти, шумери, щипци, янки.
_______________________________
ВАЖНО!!!
След направените коментари по тази тема се установи, че публикуваният списък на съществителните от вида PLURALIA TANTUM не е актуален. За повече информация кликнете тук.
_______________________________
ВАЖНО!!!
След направените коментари по тази тема се установи, че публикуваният списък на съществителните от вида PLURALIA TANTUM не е актуален. За повече информация кликнете тук.
Та искаш да кажеш, че няма дума беневрек или гробище, гърда, екскремент, зъркел, .. сега като се замисля наистина погрешно казваме през крив макарон, защото на италиански наистина макарони, тортелини, равиоли всичко завършва на и... и защо пък неща..нещо..?!,а добре де ножица?, или пък ногата ми.. или то е остаряло това, хахах имам една леля дето вика Ух чакай да си намеря очилото!
Това ми напомня за един ,бургаски е мисля, лаф "Това ми е новото дънки!"
А и ето панталон също се използва в единствено число - малеее колко грешни думички употребявам ежедневно...или пък посевът ... В народните танци наистина казвахме вземи си беневрека и потура... Ами разкопка? Не е ли правилно!! Леле тази твоя статия направо ме шашна!!
алфа-лъчи, анали, аплодисменти, белезници, бермуди, бета-лъчи, гащета, гащи, гениталии, готи, грънци, врели-некипели, въглища, даки, двери, дебарцини, дебри, деветини, делта-лъчи, джибри, дисаги, доспехи, дУши, дънки, женоря, заговезни, захари, кавички, клещи, книжа, кулоари, кълчища, кюлоти, латини, люде, мангизи, мощи, мустачки, нагръдки, наполеонки, небеса, недра, нормани, нощви, обноски, обуща, обятия, оглушки, одумки, очила, писмена, плещи, покои, порядки, потпури, предци, разноски, референции, ританки, седмочисленици, скрижали, скрупули, съдбини, тиранти, трели, трици, Уроки, устои, фекалии, финанси, хазари, хали, хора, хриле, чинели, чорапогащи, шалвари, шорти, шпроти, щипци.
Колкото до думите pluralia tantum, моето лично мнение е, че тъй като една значителна част от тях вече отдавна се употребяват в единствено число, под влияние на разговорния език, не бива да се "престараваме" и да ги употребяваме само в мн. ч. Става въпрос за "ежедневни" думи като цитираните панталон, гробище, ножица и т.н., които в последното издание на Нов правописен речник на българския език, (БАН 2002 г.) фигурират като книжовни форми. Тъй като в България няма закон за езика, лично за мен единственото издание с нормативен характер е именно правописният речник на Института за български език към Българската академия на науките. Така че панталон, ножица и гробище са си напълно "законни" книжовни форми.
Аз търсих в Нов български правописен речник на БАН от 2002 година статия по този въпрос, но не открих. Ако бяха поместили такава, щеше да е далеч по-лесно да се ориентираме кое вече е прието за "законно" и правилно, и кое - не.
След това видях в Словника, че когато потърсиш отделна дума като "панталон" например, тя е дадена с двете си форми - и за единствено, и за множествено число.
Въпреки всичко част от pluralia tantum продължават да съществуват, независимо че са в намален състав под влияние на разговорния език. Би било добре да можем да правим справка във вид на общ списък (а не дума по дума) кои съществителни на даден етап все още причисляваме към тази група и кои вече са отпаднали.
Тери може да бъде спокоен, че конкретно за думата "нощви" се е запазило изискването тя да се употребява само в множествено число.