Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ направи национално изследване относно способността на националната образователна система ефективно да гради нови успешни образователни политики.

Беше изследвана също и ролята на представителните синдикати при формиране на образователните макрополитики.

Респондентите обективно определиха наличието на редица дефицити в съществуването на глобалните образователни политики, несъвършенствата на новия закон за предучилищното и училищно образование, останалите образователни закони и липсата на генерална образователна стратегия.

В изследването изкристализира и един негативен български феномен – ползване на формални политики и механизми, активен, но фиктивен и безрезултатен социален диалог. Това разделя българското образование от шанса да се реформира и гради европейски и световни стандарти.

В изследването се оформиха следните изводи:

Видовете респонденти потвърдиха, че няма глобална национална стратегия за българското образование като приоритет и гаранция за устойчивост и просперитет. Липсва и национален образователен научен институт, който да се занимава с анализи и обобщения на българския и световен образователен опит. Анализи, които да се превърнат в предложения за реформи.

Друг извод, който беше установен, бе липса на национална образователна политика относно приоритетното финансиране на образователните дейности в Република България, което да е поне 6% от БВП.

Дефицит на национална политика за привличане и задържане на добри професионалисти – учители в образователната система се доказа в националната анкета, като следствие на тази липса се оформя трайна тенденция за отсъствие на интерес към професията учител. Ниският рейтинг на учителската професия се доказва и от два неоспорими фактора: застаряване на работещите в образователните институции и отлив на мъжете от тази професия. Логично, липсата на интерес към професията учител, води до липсата на кандидат-студенти, които биха станали такива.

Участието на учителските организации в социалния диалог е определено като водещо, активно, резултатно и традиционно, особено тогава, когато се подготвят и подписват договорености и споразумения за по-добри условия на труд. Изследването установи наличие на значително нежелание за съобразяване и сериозни опити за неглижиране, стопиране и/или даже отстраняване на представителните синдикатите и по-активната им роля в диалога най-вече тогава, когато се обсъждат и планират образователни политики и нови просветни закони и наредби.

Респондентите препоръчаха:

•    Социалният диалог за формиране на образователни политики в Република България трябва да се префокусира на по-високо ниво и да включва представителните синдикати, Правителството /всички заинтересовани министерства/ и съответните браншови работодателски структури.

•    Необходимо е приемане на закон за синдикатите или закон за социалния диалог, които да гарантират регламент за ефективно прилагане на постигнатото в партньорството, за да се използва експертният капацитет на реално работещите с деца и ученици.

•    Необходимо е изграждане на национална образователна стратегия, адекватен на времето върховен закон/кодекс за образование. Това би избегнало многобройните противоречия в законовата база в системата и би създало стройна йерархия между двусмислените понякога отговорности, поделени между държавата и общините.

•    Необходимо е да се повиши ролята на синдикатите при подбора и при задържането в системата на педагогическите кадри. Това налага императивна законова база за изработване на регламент, гарантиращ участието на най-големите в България публични организации в директорските конкурси и стратегическите за отрасъла комисии.

•    Необходимо, според изследването, е изграждането на национален научен институт по образование, който да анализира, обобщава, планира и предлага работещи стратегии и политики.

•    Изследването на световния опит доказва нуждата в българската образователна система да се структурира модел за профилактика, превенция на професионалните заболявания и задължително структуриране на компенсаторни механизми за съхраняване ефективността на учителската професия. Необходима е национална програма за рехабилитация.

•    Важно е синдикатите, участващи в националния образователен диалог, да излязат от ролята на формален партньор, посредник или медиатор и да се превърнат в трасьор и един от водещите фактори в процесите по изграждане на политики.

•    Синдикалните лидери и активисти – учители на низови нива, задължително трябва да развият своя синдикален и професионален капацитет, за да бъдат равностойни по влияние и компетентности на държавните и регионални експерти.