Вчера присъствах на уникално събитие: благотворителен концерт, изнесен от децата на 15-то ОДЗ, гр. София, в полза не на своята детска градина, защото събраните пари няма да останат за тях, а в подкрепа на други деца без семейства, живеещи в медико-социален дом „Света Параскева”.
Ето и поканата, която получих по пощата.
Както разбирате от текста, екипът на ОДЗ 15 заедно с Настоятелството са организирали Седмица на благотворителността, която вчера, на светлия Празник на християнското семейство, завърши с приказен мюзикъл за добротата.
Сигурно ще попитате как съм се озовала там. Ще ви кажа. Защото лично бях поканена от автора на сценария и един от авторите на режисурата и сценографията на спектакъла – нашата Шели.
Ето как започна бляскавият концерт на малките възпитаници. В залата, пред красивите декори, се появиха познати приказни герои като Малката кибритопродавачка, Снежната кралица, Кай, Герда, Снежанка, нейната завистница – злата царица, джуджетата, феи и много принцеси.
Децата пяха за Добрината, която „изпълва със радост сърцата” и възклицаваха как "е сложна таз дума крилата”. Защото тя „струва трошица, когато я даваш, а цяла вселена, щом получаваш”.
Пяха за Надеждата, от която всички се нуждаем и която всеки заслужава да има.
Пяха за Взаимопомощта, Приятелството и Любовта между хората и питаха „много ли струва това да протегнем на някой ръка”.
Докато с възхищение и умиление наблюдавах спектакъла, си мислех, че зад ослепителната красота от декори и костюми, зад чудесната игра на малките актьори стои трудът на техните учители. Онези хора, които още от детската градина възпитават подрастващото поколение високо да цени щедростта и с радост да извършва благотворителност. Развиват у децата от най-ранна възраст потребността да даряваш и да помагаш на другите.
Онези хора, които в представите на малките човечета градят тухличка по тухличка, бавно, упорито, с много любов и търпение вярата в Доброто. Онези хора, които внушават на децата, че Семейството е основна християнска ценност и трябва да се уважава.
Онези хора, българските учители, които днес за „награда” могат да чуят или прочетат по адрес на гилдията ни безпардонно изречени хули и подигравки и неограничавано са наричани с всякакви обидни имена от свои сънародници. Струва ми се, че това грозно явление само в България може да се наблюдава.
Онези хора, българските учители, които по презумпция не получават уважение, което значи че по презумпция се ползват с неуважението на част от родителите, внушаващи същото на своите рожби. Защото трябвало първо да го заслужат, и чак тогава щели да бъдат уважавани.
Онези хора, българските учители, които въпреки всичко не могат да си позволят да кажат на едно дете: „Ще започна да те уважавам, когато го заслужиш, а дотогава…” или „Ще започна да уважавам родителите ти, когато го заслужат, а дотогава…”.
Защото учителите знаят, че детството е най-крехкият период, в който е престъпление да бъде травмирана неукрепналата детска психика, а лошите последствия остават за цял живот. Затова ние, учители и родители, сме длъжни да се погрижим детството да бъде опазено от разрушаващите чувства на Омразата и Злобата и да му помогнем да остане слънчево, безоблачно, спокойно, щастливо и наситено с много любов.
И за да запазим магията и красотата на детството, всичко зависи от нас, възрастните, които носим отговорността за всяка изговорена дума или сторено действие пред децата ни.
Шели, поздравявам те най -искрено.Когато се изказват лошо и с неприкрита омраза за вас, скъпи учители ,аз винаги ще защитавам вашата кауза.
Много хубава пиеса и много хубав повод, за да се покаже колко много работа може да се свърши, когато има добра връзка между учители, деца и родители.
Предполагам, че не се очаква да напиша нещо хубаво тук, но хубавите неща не бива да се подминават.
Всяка изява на деца ме вълнува и радва. Но тези клипчета с тези малки сладурчета ме разтърсиха! Гледам и не ми стигна един път, а по 3-4 пъти гледах всяко изпълнение. Колко са ни страхотни децата! Колко са мили и изпълненни с добрина! Не ми се иска да мисля какви ще станат след време, когато се сблъскат със света на възрастните. Защо не можем да им го спестим, на тях и на нас самите! Но май само ние, учителите, го виждаме така. Случвало ми се е, хора, които не са в учителската професия да ми казват, че нашата гилдия живее в един измислен свят. Дори и така да е, не е ли по-добър светът на децата. От тях може да се научим на толкова неща, стига да искаме. Така искам да се запазят такива, каквито са като малки. Може би светът щеше да бъде по-добър.
Поздравления за колежките, които са подготвили този чудесен празник!
Поздравления за Поли, която ни даде възможност да го видим!
Благодаря!
Приятели, благодаря ви за коментарите. Докато има хора като вас, Доброто ще ликува :)))
Наистина бях силно впечатлена, че една детска градина, която, като всяко друго учебно заведение в днешно време има нужда от финансова подкрепа, помага не на себе си, а на деца без семейства. Този жест има мощно възпитателно въздействие най-вече върху малките участници в програмата, които се учат да даряват и да изпитват удоволствие и гордост от това.
Разбрах, че съм дала грешен линк в постинга и не сте видели още танцът на джуджетата. Бързам да си поправя грешката. Ето ги и тях :))
Картите памет, които носех със себе си не ми стигнаха, за да запиша още прекрасни моменти от спектакъла. Особено много съжалявам, че изпуснах една песничка за вълшебните думи. Много искам да я имам и за себе си, за да я ползвам в работата си.
за надеждата, добрината, взаимопомощта, и най-вече за търпението и професионализма! Създавайте и градете добрина чрез бъдещето на тази страна - нейните деца! Амин.
С поздрав и уважение! :-)
Куини, благодаря ти, че уважи нашия празник, трогната съм от истинските и хубави дуви за учителите и от труда, който вложи, за да споделиш с всички направените от теб клипове! Вярвам, че родителите, които любезно се съгласиха снимките от тържеството да се публикуват в интернет, ще са щастливи да видят своите красиви, талантливи, добри и прекрасни деца.
Искам да благодаря и на всички, които ни поздравиха в този пост. Не случайно казвам "НИ". Подобни красиви събития никога не са плод на усилията само на един човек. Винаги в тях са ангажирани труда, таланта, работата в извънработно време и сърдечното желание на много хора. Именно това е и смисъла на екипа - всеки участва със своя принос, вървейки към една обща цел и посока. Приемам поздравленията като поздравление за професионализма на целия екип на ОДЗ №15 - от общия работник до директора. Без нито един от всички нас този празник нямаше да бъде възможен. Нямаше да бъде възможен и без родителите, които отвориха сърцата си и ни подкрепиха в идеята да погледнеш към ближния, дори когато ти самият не си много имащ. А най-голямата ми радост и благодарност са ДЕЦАТА - техните чисти сърца, усмивки и порив да направят добро. И големият извод за мен е, че възпитанието на децата и бъдещето на България не може да бъде нищо друго освен работа в екип - на родители, учители, управляващи и българи. БЛАГОДАРЯ ВИ.
Шели е много, много права, казвайки, че приносът е на всички: и на директорката, и на родителите, и на учителите и разбира се, най-вече на децата. Само ако една от брънките не си беше на мястото, цялата верига щеше да се скъса и нищо нямаше да може да се организира и направи. Затова така остро реагирам, когато някой родител избира да бъде пасивен наблюдател и критикар и не удостоява с доверие учителя. Има родители, които са във вечна опозиция на онова, което правим в училище. Няма да коментирам колко е компетентен човек, който не е учител. Лошото е, че така работа не се върши.
Stormbringer, благодаря за разбирането, че детството е вълшебство, от което не бива да лишаваме децата, занимавайки ги с нашите си проблеми.
Винаги боли,когато неправдата е търсена винаги и все в учителя.
Но ,казаните думи тук са невероятни!
Elka Ivanova wrote : [
Elka Ivanova wrote Мили колежки!Възхитена съм!По няколко пъти гледах клипчетата! Искам да изразя задоволството си от това ,че съществува тази общност и много колежки ,като мен, могат да черпят интересни идеи.Благодаря ви,че ви има!
Мили колежки!Възхитена съм!По няколко пъти гледах клипчетата!
Искам да изразя задоволството си от това ,че съществува тази общност и много колежки ,като мен, могат да черпят интересни идеи.Благодаря ви,че ви има!
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи