Призив към всички български учители!

Призив към всички български учители
от Росен Ангелов
E-mail: filomed@mail.bg 23 октомври 2007 Гледната точка на учителя като духовно ядро на народа П Р И З И В
от Синдикална организация “Учителска солидарност” и Синдикална организация на СБУ към КНСБ
при Езикова гимназия “Академик Людмил Стоянов” – Благоевград

ДО ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛИ

Уважаеми колеги,

І част. Ние твърдим:
1. Че общото състояние на българските учители и конкретното на учителите в нашето училище не се различават съществено, поради което наблюденията и изводите ни могат да послужат за обединяването на всички учители в Република България около единни искания.
2. Материалното състояние на българския учител е унизително мизерно. Заплащането на труда му е обидно ниско. Трикратните финансови подаяния около Коледа, 24 май и 15 септември са жалък опит да се прикрие фактът, че българският учител е поставен на най-ниското стъпало в общественото оценяване на труда от страна на правителството и на цялото общество. Те са наши тежки длъжници и затова съвестта им е гузна.
Най-далновидният, най-основният, най-сложният, най-деликатният труд – работата с талантите, с дарбите, навиците, уменията, знанията, мечтите, въображението, затрудненията, съпротивите, пропуските, травмите на българските деца, - се оценява от много десетилетия насам у нас като най-незначителен труд, за който могат да се оставят само “трохите” и “огризките” от общественото богатство.
Национален срам е, че българското правителство и цялото ни общество се отнасят с цинично пренебрежение към материалното състояние на българския учител. Но още по-голям срам е, че ние – учителите - търпим това унизително отношение към нашите човешки и професионални усилия в най-фината област – работата с най-малките живи хора, с българските деца.
3. Нормативната уредба, условията за работа в училище и другите учебни заведения, отношението на висшите министерски чиновници, начело с министъра на образованието не само не помагат на работата на българския учител, но даже му пречат, защото се съобразяват не с нуждите на конкретните български деца и учители, а с нарежданията на чиновници от небългарски могъщи финансови институции.
Намаляването на учебните часове по редица фундаментални предмети, които от дълги десетилетия са основата на едно световно признато и доказало изключителните си качества българско средно образование, има за цел не да подобри учебния процес в училище, а да го превърне в пореден обезличен и обезбългарен механизъм за производство на едноизмерни и удобни за обработване, обезчовечени, полуинформирани и дезориентирани млади хора.
Българското образование е заплашено от обезбългаряване и системно нормативно задушаване. Вместо да служи на самите деца за тяхното човешко и професионално израстване, то все повече обслужва политически и икономически интереси, които могат да бъдат видени в днешните глобализационни процеси.
Законът за образованието показва презрително и унизително отношение към българския учител, защото го разглежда като възможен престъпник, от когото българските деца трябва да бъдат опазени. Главен “пазител” е министърът на образованието, който разполага с толкова власт, колкото не е имал никой негов колега - дори в най-тоталитарните времена. Законът предоставя такива еднолични права на министъра, че той с право (но не нравствено!) може да казва: „Образованието – това съм аз!”
Правомощията на директорите на училища са обидно малки, отношението към тях е същото – по определенията на закона и те, директорите, са вероятни правонарушители, от които пак министърът трябва да опази българските деца.
Такова подозрително и стигащо до НОРМАТИВНА ПАРАНОЯ отношение не е имало никога в българското училище. Даже и по времето на печалното турско робство. Съвременният български Закон за образованието може да бъде наричан ЗАКОН ПРОТИВ ОБРАЗОВАНИЕТО И ПРОСВЕТАТА. Той има дух на полицейщина и административен произвол.
Законът пренебрегва факта, че българският учител е личност с духовни задачи, защото работи с душите и сърцата на децата, а не е бюрократ, чиито най-важни задачи са оформянето на документи и раболепието пред началници. Лавината от документи нарасна неимоверно много след влизането в длъжност на новия министър – господин Вълчев. Правете изводите си сами – на кого служи г-н Вълчев: на българските деца, на родителите и учителите - на международни финансови групировки като Международния валутен фонд и Световната банка, които изискват от него само да изпълнява техните заповеди, за да остане на власт?
Този закон внушава, че ние нямаме човешка съвест. Той разглежда почти всяка възможна инициатива на българските учители с подозрение. ТОЙ ВНУШАВА НА ОБЩЕСТВОТО НЕДОВЕРИЕ КЪМ НАС, УЧИТЕЛИТЕ. Ние, според него, сме некадърни, злонамерени, дребнави, некомпетентни и алчни възрастни, чиято основна цел е да навредят на българските деца.
Трябва да се спрат манипулативните изказвания за „качеството на образованието”, което всъщност не е измервано конкретно от никого и всъщност е неизмеримо - особено от хора, които не са подготвени в образователната сфера. ОБРАЗОВАНИЕТО НЕ Е МАТЕРИАЛНА СТОКА, А ДЕЙНОСТ НА ЧОВЕШКИЯ ДУХ. Измерете го, ако можете, дами и господа „бакали”!
Особено е обидно отношението на повечето уж-национални СМИ (средства за масова информация) към нас: те разпространяват един изкривен образ на българския учител, който да отблъсква общественото мнение от нашите искания! Ние не сме овце, дами и господа журналисти! Елате при нас и разговаряйте с нас лично, а не от „височината” на своите предавания!
4. Министерството на образованието отдавна е забравило истинския диалог с българските учители и с неговите професионални организации. То високомерно пренебрегва личността на българския учител и лее лицемерни дитирамби уж в негова защита. В работата му царят ценностен хаос и организационен диктат. Така се цели да внуши на обществото, че българският учител не заслужава неговото доверие, а на самия учител – чувство за вина, за срам, че работи като такъв.

ІІ част. ПРЕХОД КЪМ ИСКАНИЯТА
Ние, учителите от ЕГ “Академик Людмил Стоянов” – Благоевград, не искаме и не можем повече да търпим това горчиво пренебрежение към нашите човешки и професионални заслуги.
Ние не се срамуваме от това, че сме учители в бедна България. Ние се гордеем с труда си, който може да повиши качеството си едва когато поставим цялата горчива истина на масата за преговори. А там сега лежи само диктатът на правителствените чиновници, които слугуват на други, небългарски чиновници – тези от Международния валутен фонд и Световната банка.
Ние поставяме редица искания с цел общото подобряване положението на българския учител и на цялото образование. Ние поставяме не само икономически искания.
Ние не се противопоставяме на другите професионални съсловия в страната, защото съзнаваме, че това всъщност целят управляващите, за да внушат на обществото отново недоверие към нас.
Ние искаме достойно заплащане на нашия труд, искрено уважение към нашата личност, разширяване на училищната автономия, децентрализиране на образователния процес; истински, а не на думи демократични промени в духа и буквата на Закона за образованието; действен, а не показен диалог с нашите представители.

ІІІ част. НАШИТЕ ИСКАНИЯ
1. Искаме правителството да промени националния бюджет така, че заплащането на нашия труд да бъде повишено с 100 %. Това е възможно, ако правителството се отнесе сериозно към истината в нашето послание. В противен случай, то ще покаже, че демократичната му реторика е само параван, с който прикрива дълбокото си пренебрежение към нашия труд.
Пари има – достатъчно е г-н Станишев да си спомни предизборните обещания на БСП за изтегляне на българските военни наемници в Ирак, Афганистан и т.н. Колко е дълга паметта ви, г-н Станишев!
Има български пари за всичко друго – за военните разходи на чужди държави, само не и за българските учители. Това ли ви е „безплатното образование”, господа Станишев, Вълчев и Орешарски? Учителите работим, но вие не ни плащате.
2. Искаме правителството да внесе промени в учебните планове така, че да запази националните особености на нашето образование. А не да превръща прекрасния дух на българските деца в дух на каубои, секскукли или алчни кариеристи.
3. Искаме правителството да преразгледа плановете си за закриване на паралелки и училища, които водят до съкращаването на работни места за учители. Това може да стане, като броят на учениците в паралелките бъде намален така, както е в западните европейски страни. Това ще даде не само възможност да бъдат запазени работните места за сегашните учители, но и да бъдат разкрити нови. Връх на противобългарския дух е намерението на министъра да увеличава броя на учениците от 26 на 30. Какво искате, г-н Вълчев? Българският учител да припада от преумора ли? Вие досега влизали ли сте поне един път като учител в класна стая? Или от „високата камбанария” на своя пост раздавате правосъдие и се мислите за Бог? Като какъв се изживявате, г-н Вълчев?
4. Искаме правителството да приеме и започне изпълнението на програма за строителство на нови сгради за български училища, защото двусменната форма на обучение съсипва не само учебния процес, но и самата материално-техническа база.
5. Искаме правителството да предложи на парламента да направи коренни промени в Закона, които наистина да децентрализират и демократизират учебния процес, чието управление сега е унизително съсредоточено в ръцете на шепа чиновници, много от които никога не са работили с деца.
И искаме да чуем най-после какво мислят в българския парламент нашите депутати, които някога са били учители! Забравихте ли какви сте били, госпожи и господа народни представители? Защо сте се уплашили? Защо не ни защитите? Вие в България ли сте учили, или в чужбина? Кого представлявате – българския народ или чужди „началници”?

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Като ползваме своето конституционно право да разпространяваме идеи и информация, ние се обръщаме към всички български учители, към всички синдикални учителски организации с убеждението, че САМО ИСТИНСКАТА УЧИТЕЛСКА СОЛИДАРНОСТ МОЖЕ ДА ВЪРНЕ ЗАГУБЕНОТО НИ САМОУВАЖЕНИЕ, а след това и уважението на цялото общество към нас.
НИЕ СМЕ ДУХОВНО ЯДРО НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ И НЕ ЗАСЛУЖАВАМЕ ПОДИГРАВАТЕЛНО И СНИЗХОДИТЕЛНО ОТНОШЕНИЕ ОТ СТРАНА НА НИКОГО.
Не е нужно да се молим за достойно заплащане на труда ни – можем да го постигнем, ако се обединим и упражним законните си права.
Подкрепяме ОБЩАТА СТАЧКА НА ВСИЧКИ УЧИТЕЛИ от всички училища, детски градини и всички други образователни заведения!
Можем да се лишим от няколко мизерни сребърника! Можем да спечелим самоуважението си и уважението на цялото общество!
За да бъде успешна нашата Всеобща стачка на българските учители, са нужни отсъствие на тясно-групови задкулисни договаряния с правителството, ценностно единство, отлична организация, търпение и смелост!
Уважаеми водачи на националните синдикати: не позволявайте на подкупните масмедии да ни лъжат за вашата роля, както стана по-миналата година! Ние останахме с впечатление, че вие сте се договорили зад гърба ни с правителството. А всъщност не е било така. Обърнете внимание на това, че хиляди учители не знаят истината, а продължават да мислят, че сте правили политически и други сметки – такъв образ разпространяваха за вас в средствата за масова дезинформация! Осведомете учителите независимо от тях!
Ние не искаме оставка на правителството, а – преговори! И най-после да бъдем чути!
Колеги, време е самите ние да се пробудим! Иначе нямаме право да се наричаме “будители”.
НЕКА ЗАСЛУЖИМ САМОУВАЖЕНИЕТО СИ!
Ако споделяте този призив, моля, предайте го и на други колеги!
Понеделник, 24 септември 2007г., Благоевград

За контакти: 2700, Благоевград, ул. “Марица” 4, Езикова гимназия, УС на СО “Учителска солидарност” – Росен Ангелов – 0896-264-999, Александър Иванов – 0887-88-68-33