Дори при изтегляне на силите има хора, които остават най-открая - за да пазят гърба на изтеглящите се:)
Скъпи и уважаеми колеги,
Ние, стачкуващите ви колеги в Езикова гимназия "Академик Людмил Стоянов" - Благоеград, днес решихме да "пазим гърба" на изтеглящите се колеги:):) ПРОДЪЛЖАВАМЕ СТАЧКАТА, КОЛЕГИ!
Какво означава това? Защо решихме така? Какви ще бъдат последиците?
Първо, мислихме, обсъждахме и решихме, че стачката засега е единственият израз на нашето самоуважение днес, когато националните централи показаха, че не са били достатъчно добре подготвени за сериозна стачна борба. Ние им показваме, че духовните сили стоят "най-отгоре" - когато намеренията ни са чисти, сили се намират. Нашите намерения - на всички български учители, - са чисти и ще намерим сили както да се "изтеглим", така и да не "оставяме трупове", върху които "мародери" да се гаврят и издевателстват. Никой вече не може да каже за българския учител, че е воден за носа, че е сляп, че е глух, че е без самоуважение, че е роб! НИЕ НЕ СМЕ РОБИ НА НИКОГО - НИТО НА ПРАВИТЕЛСТВОТО, НИТО НА СИНДИКАТИТЕ, НИТО НА РОДИТЕЛИТЕ, НИТО НА УЧЕНИЦИТЕ. НИЕ НЕ СМЕ ВОЙНИЦИ!
Ние, учителите, сме човешки същества и искаме към нас да се отнасят като към такива, а не като към роботи или подчинени войници. Слушаме съвестта си и ще понесем последиците от решението си.
Второ, докато в България има поне един свободомислещ учител, със Свободата на духа български не е свършено! Всякакви преждевременни "некролози" на нашата свобода са в полза на тъмните сили, които искат да ни внушат, че сме "победени". Не сме победени, колеги! По-силни сме отпреди: имахме шест седмици за ОСЪЗНАВАНЕ, за ОБЩУВАНЕ, за ОРГАНИЗИРАНЕ, за ВЗАИМНО ЗАПОЗНАВАНЕ, за РАЗГРАНИЧАВАНЕ ОТ БЛАТОТО на общественото безразличие. Както и за сваляне на маските на онези, които се наричаха "водачи". Сега дойде времето на раздялата с нашите илюзии. Не искам да говоря за "предателства" и "предатели" - така не си помагам.
Искам да говоря за "илюзии" - включих се в стачката без такива и затова не се чувствам излъган.
Колеги, нека не ви звучи назидателно, но аз бях против тази стачка в този й вид и на общото събрание, на което преди 24 септември с колегите ми обсъждахме предстоящата стачка, зададох следните въпроси:
"1. Колко време всеки от нас може да издържи икономически стачната борба?
2. Защо в нито една досегашна стачка на българските учители синдикатите не са осигурили стачен фонд?" при което бях обвинен, че искам да "саботирам" стачката. Исках да помогна са колегите да осъзнаят, че има вероятност да останат разочаровани и излъгани, но когато не ти търсят мнението, не можеш насила да го даваш...
Включих се от чувство на единство с колегите си, а не защото разчитах на самата стачка. И не останах разочарован, защото ние, учителите, надскочихме себе си и изненадахме синдикалните ръководства! Те не бяха готови за такава издръжливост и решимост от наша страна. Ако са си правили тайни преговори с правителството, нека лежи на съвестта им.
Сега продължаваме стачката като послание към синдикалните централи, че не могат да се разпореждат с нас като с мъртви пионки: да се замислят! И повече никога да не започват такава стачка! Неподготвена според нашите очаквания, а подготвена според чужди очаквания.
Дали СБУ ще провежда извънреден конгрес, дали КТ "Подкрепа" и КНСБ ще се променят, си е тяхна работа! Ние, българските учители, които не членуваме в тези организации, няма да им пречим да извършват своето "лечение", а само ще им помагаме. Националният конгрес на българските учители само ще ускори този успореден процес, защото ще представлява един ясен знак, че ние, учителите, вече не искаме този вид синдикална борба: хем водена, хем не водена. Дали ще създаваме съсловна организация - което е опасно, според мен, ако я правим по подобие на лекарската (за това писах в "Против тоталитаризма в образованието"), или ще създаваме още един учителски синдикат, това не е най-важно, според мен. Дали ще изберем Николай Николов или някой друг за водач на тази организация - също мисля, че не е най-важно. По-важно е този път да не позволяваме съществуването на такава организация, която в своя строеж поставя властови елемент и откъсва ръководството от ръководените. Защото сега Николай Николов ни харесва, но дали ще ни харесва после, когато поеме тежестта на синдикалната "власт"?
Размишлявам на "глас" и не искам да предоставям свободата си никому, та дори и на жена си:):) Не бива да си правим кумири от никого! Защото това, според мен, е "кърмачески" подход: някой трябва да ни "кърми", да се грижи за нас, да ни пази, да ни закриля.... Нали точно с тази незряла нагласа досега позволихме на синдикалните ръководства да ръководят по този начин уж стачната борба!
Колеги, стачката ни в ЕГ - Благоевград не е национално решение на общите ни проблеми. Тя е само един знак, че има и "последни мохикани", които напомнят, че нищо не е забравено, че никой не е забравен. Тя сочи на всички, които не са разбрали нашата борба, че се изтегляме, но не се предаваме! ИЗТЕГЛЯМЕ СЕ, НО НЕ СМЕ ПОБЕДЕНИ!
И стига сме се залъгвали с такива изрази като "стачна готовност" или "щафетна стачка"! Ние в армията навремето бяхме 2 години в постоянна "бойна готовност". Българският учител е непрекъснато в "стачна готовност", но от нея досега други се възползваха. Време е ние да поемем нещата в наши ръце! И да се възползваме от собствената си "стачна готовност". Иначе не можем да се самоуважаваме.
Самоуважението ни стои на първо място в подредбата на човешките ни ценности, защото без него нищо друго добро не е възможно.
Трето, ние показваме на обществото, че стачката не е поставяла паричните искания на първо място и по този начин защитава "тила" на българското учителство. Показваме на националните синдикални централи, че е дошло друго време: учителите вече не са безразлични към собствената си съдба и я поемат в ръцете си. И ако те искат да съучастват, то ще им се наложи да се променят сериозно: из основи!
Показваме на обществото, на правителството, че имаме сили за много повече, отколкото те си мислят! Учим ги на уважение към нас! Защото този урок май го бяхме проспали вече много десетилетия!
Засега толкова.
С обич към всички български учители,
Росен Ангелов от Благоевград
мои електронни адреси: filomed@mail.bg, filomed@abv.bg, filomedcure@gmail.com
Ние, стачкуващите ви колеги в Езикова гимназия "Академик Людмил Стоянов" - Благоеград, днес решихме да "пазим гърба" на изтеглящите се колеги:):) ПРОДЪЛЖАВАМЕ СТАЧКАТА, КОЛЕГИ!
Какво означава това? Защо решихме така? Какви ще бъдат последиците?
Първо, мислихме, обсъждахме и решихме, че стачката засега е единственият израз на нашето самоуважение днес, когато националните централи показаха, че не са били достатъчно добре подготвени за сериозна стачна борба. Ние им показваме, че духовните сили стоят "най-отгоре" - когато намеренията ни са чисти, сили се намират. Нашите намерения - на всички български учители, - са чисти и ще намерим сили както да се "изтеглим", така и да не "оставяме трупове", върху които "мародери" да се гаврят и издевателстват. Никой вече не може да каже за българския учител, че е воден за носа, че е сляп, че е глух, че е без самоуважение, че е роб! НИЕ НЕ СМЕ РОБИ НА НИКОГО - НИТО НА ПРАВИТЕЛСТВОТО, НИТО НА СИНДИКАТИТЕ, НИТО НА РОДИТЕЛИТЕ, НИТО НА УЧЕНИЦИТЕ. НИЕ НЕ СМЕ ВОЙНИЦИ!
Ние, учителите, сме човешки същества и искаме към нас да се отнасят като към такива, а не като към роботи или подчинени войници. Слушаме съвестта си и ще понесем последиците от решението си.
Второ, докато в България има поне един свободомислещ учител, със Свободата на духа български не е свършено! Всякакви преждевременни "некролози" на нашата свобода са в полза на тъмните сили, които искат да ни внушат, че сме "победени". Не сме победени, колеги! По-силни сме отпреди: имахме шест седмици за ОСЪЗНАВАНЕ, за ОБЩУВАНЕ, за ОРГАНИЗИРАНЕ, за ВЗАИМНО ЗАПОЗНАВАНЕ, за РАЗГРАНИЧАВАНЕ ОТ БЛАТОТО на общественото безразличие. Както и за сваляне на маските на онези, които се наричаха "водачи". Сега дойде времето на раздялата с нашите илюзии. Не искам да говоря за "предателства" и "предатели" - така не си помагам.
Искам да говоря за "илюзии" - включих се в стачката без такива и затова не се чувствам излъган.
Колеги, нека не ви звучи назидателно, но аз бях против тази стачка в този й вид и на общото събрание, на което преди 24 септември с колегите ми обсъждахме предстоящата стачка, зададох следните въпроси:
"1. Колко време всеки от нас може да издържи икономически стачната борба?
2. Защо в нито една досегашна стачка на българските учители синдикатите не са осигурили стачен фонд?" при което бях обвинен, че искам да "саботирам" стачката. Исках да помогна са колегите да осъзнаят, че има вероятност да останат разочаровани и излъгани, но когато не ти търсят мнението, не можеш насила да го даваш...
Включих се от чувство на единство с колегите си, а не защото разчитах на самата стачка. И не останах разочарован, защото ние, учителите, надскочихме себе си и изненадахме синдикалните ръководства! Те не бяха готови за такава издръжливост и решимост от наша страна. Ако са си правили тайни преговори с правителството, нека лежи на съвестта им.
Сега продължаваме стачката като послание към синдикалните централи, че не могат да се разпореждат с нас като с мъртви пионки: да се замислят! И повече никога да не започват такава стачка! Неподготвена според нашите очаквания, а подготвена според чужди очаквания.
Дали СБУ ще провежда извънреден конгрес, дали КТ "Подкрепа" и КНСБ ще се променят, си е тяхна работа! Ние, българските учители, които не членуваме в тези организации, няма да им пречим да извършват своето "лечение", а само ще им помагаме. Националният конгрес на българските учители само ще ускори този успореден процес, защото ще представлява един ясен знак, че ние, учителите, вече не искаме този вид синдикална борба: хем водена, хем не водена. Дали ще създаваме съсловна организация - което е опасно, според мен, ако я правим по подобие на лекарската (за това писах в "Против тоталитаризма в образованието"), или ще създаваме още един учителски синдикат, това не е най-важно, според мен. Дали ще изберем Николай Николов или някой друг за водач на тази организация - също мисля, че не е най-важно. По-важно е този път да не позволяваме съществуването на такава организация, която в своя строеж поставя властови елемент и откъсва ръководството от ръководените. Защото сега Николай Николов ни харесва, но дали ще ни харесва после, когато поеме тежестта на синдикалната "власт"?
Размишлявам на "глас" и не искам да предоставям свободата си никому, та дори и на жена си:):) Не бива да си правим кумири от никого! Защото това, според мен, е "кърмачески" подход: някой трябва да ни "кърми", да се грижи за нас, да ни пази, да ни закриля.... Нали точно с тази незряла нагласа досега позволихме на синдикалните ръководства да ръководят по този начин уж стачната борба!
Колеги, стачката ни в ЕГ - Благоевград не е национално решение на общите ни проблеми. Тя е само един знак, че има и "последни мохикани", които напомнят, че нищо не е забравено, че никой не е забравен. Тя сочи на всички, които не са разбрали нашата борба, че се изтегляме, но не се предаваме! ИЗТЕГЛЯМЕ СЕ, НО НЕ СМЕ ПОБЕДЕНИ!
И стига сме се залъгвали с такива изрази като "стачна готовност" или "щафетна стачка"! Ние в армията навремето бяхме 2 години в постоянна "бойна готовност". Българският учител е непрекъснато в "стачна готовност", но от нея досега други се възползваха. Време е ние да поемем нещата в наши ръце! И да се възползваме от собствената си "стачна готовност". Иначе не можем да се самоуважаваме.
Самоуважението ни стои на първо място в подредбата на човешките ни ценности, защото без него нищо друго добро не е възможно.
Трето, ние показваме на обществото, че стачката не е поставяла паричните искания на първо място и по този начин защитава "тила" на българското учителство. Показваме на националните синдикални централи, че е дошло друго време: учителите вече не са безразлични към собствената си съдба и я поемат в ръцете си. И ако те искат да съучастват, то ще им се наложи да се променят сериозно: из основи!
Показваме на обществото, на правителството, че имаме сили за много повече, отколкото те си мислят! Учим ги на уважение към нас! Защото този урок май го бяхме проспали вече много десетилетия!
Засега толкова.
С обич към всички български учители,
Росен Ангелов от Благоевград
мои електронни адреси: filomed@mail.bg, filomed@abv.bg, filomedcure@gmail.com
Коментари