"Нема такава държава"...
Директори купуват ученици
Обикалят школата, запълват празни паралелки с "мъртви души"
Директори на гимназии измислиха начин да запълнят празните паралелки и да осигурят повече пари на училището. Те обикалят ромските махали и пазаруват дипломи от младежи, които са завършили осми клас и не искат да продължават нагоре. След това записват тийнейджърите в своите училища и представят документите им пред образователния инспекторат. Така благодарение на "мъртви души" се формират класове от нужния брой 18 души и инспекторите разрешават да бъде открита нова паралелка.
Към тази практика прибягват най-вече директори на професионални гимназии, които са най-потърпевши от демографския срив и за които няма кандидати. Учители от столична гимназия разказаха дори за куриоз, при който ромска махала станала обект на ухажване от няколко училища. Първо децата дали дипломите си почти без пари на един техникум. След това обаче се появил директор от друго училище, който предлагал да им плати повече за тапиите. "Ромчетата дойдоха в училище да си искат документите и искрено обясниха, че ще ги дадат на оня, който им плати повече", разказаха преподавателите.
Директорите на техникуми прибягват и до други трикове - разпращат учителите да агитират по кварталните училища тройкаджиите да се запишат при тях, като обещават бонуси към заплатата на онзи, който доведе най-много ученици. Школата обаче контрирали, като пишели двойки на учениците си, така че да не могат да избягат в друго школо. Оправяли им ги едва наесен по време на поправителните изпити. Тогава обаче децата нямат друг избор, освен да се запишат в старото си училище.
в.Стандарт
Към тази практика прибягват най-вече директори на професионални гимназии, които са най-потърпевши от демографския срив и за които няма кандидати. Учители от столична гимназия разказаха дори за куриоз, при който ромска махала станала обект на ухажване от няколко училища. Първо децата дали дипломите си почти без пари на един техникум. След това обаче се появил директор от друго училище, който предлагал да им плати повече за тапиите. "Ромчетата дойдоха в училище да си искат документите и искрено обясниха, че ще ги дадат на оня, който им плати повече", разказаха преподавателите.
Директорите на техникуми прибягват и до други трикове - разпращат учителите да агитират по кварталните училища тройкаджиите да се запишат при тях, като обещават бонуси към заплатата на онзи, който доведе най-много ученици. Школата обаче контрирали, като пишели двойки на учениците си, така че да не могат да избягат в друго школо. Оправяли им ги едва наесен по време на поправителните изпити. Тогава обаче децата нямат друг избор, освен да се запишат в старото си училище.
в.Стандарт
По пазаруването на ученици/дипломи сигурно сме вече N°1 на света.
Струва ми се очевидно, че такава безпощадна доминация на пазарните над моралните (или "професионални"?) принципи не води до нищо добро.
В тази връзка не може да бъде САМО пазарната ориентираност на шведските частни училища решаващият фактор за тяхното качество*. Нещо друго ще да има.
___________________
*Все по-често изпитвам краен дискомфорт, неудобство, силно вътрешно противоречие, като пиша или изричам фразата качество на образованието/училището. Може би това е заради убеждението ми, че няма такова нещо като универсални критерии за качество на образованието/училището. Те, разбиранията за добро образование, са вкоренени в културата и вярванията на ЕДНА ОБЩНОСТ! Ето, аз моите съм ги заявил и написал вече, но те като че ли не съвпадат много с онези на Андрю Коулсън (авторът на статията "как Швеция печели..."), на шведското общество изобщо, или на американското такова, и със сигурност не съвпадат с въжделенията на Института за пазарна икономика, спонсорирал превода и традиционно свеждащ всичко до покупко-продажба.